Ройс се извъртя и изгледа изпепеляващо принца:
- Повече не прави така!
- Е, ти нямаше никакъв напредък. Просто си помислих, че след като това е църковен затвор, може би религиозна заповед ще го отключи. Май-рън, има ли някаква стандартна религиозна фраза за отваряне на врата? Ти би трябвало да знаеш. Съществува ли нещо подобно?
- Аз не съм свещеник на Нифрон. Уиндското абатство е манастир на Марибор.
- О, да - сети се разочаровано Олрик.
- Имам предвид, зная за църквата на Нифрон - поясни монахът, - но тъй като не съм член, не са ми известни тайни кодове или химни.
- Нима? - рече Ейдриън. - Аз ви мислех за по-малкия и по-беден брат на нифронската църква.
Майрън се усмихна:
- По-беден да, но всъщност ние сме по-възрастният. Култът към император Новрон е сравнително неотдавнашна проява - няколко десетилетия след смъртта на императора.
- Значи вие боготворите Марибор, а Нифрон - Новрон?
- Близко - каза монахът. - Нифронската църква също почита Марибор, но те акцентират повече на Новрон. Главната разлика е в целите. Ние вярваме в личностно отдаване на Марибор, дирим волята му в усамотение. Чрез древните ритуали и тишината, той ни говори в сърцата ни. Стараем се да опознаем Марибор по-добре.
От друга страна, църквата на Нифрон се съсредоточава върху раз-тълкуването на волята на Марибор. Те вярват, че раждането на Новрон е израз на желанието на Марибор да поеме управлението на човечеството в свои ръце. И съответно са силно замесени в политиката. Наясно сте с историята на Новрон, нали?
Ейдриън сви устни.
- Хм... той бил първият император и победил елфите в някаква война преди много време. Не съм сигурен защо това го прави бог.
- Всъщност не е.
- Тогава защо толкова много хора го боготворят?
- Смята се, че Новрон е син на Марибор, изпратен ни на помощ в най-тъмния ни час. Боговете са шестима. Еребус е баща на всички богове и създател на света на Елан. Имал трима синове и дъщеря. Най-големият син, Феррол, е владетел на магията и създател на елфите. Средният син е
Дром, майсторът ковач, създател на джуджетата. Най-малкият син е Ма-рибор и той, разбира се, създал човека. Дъщерята Муриел създала животните, птиците и рибите.
- Дотук петима.
- Да, съществува още и Уберлин, син на Еребус и Муриел.
- Богът на мрака - вмъкна Олрик.
- Да, чувал съм за него, но... чакай, искаш да кажеш, че бащата е имал дете от собствената си дъщеря?
- Било ужасна грешка - обясни Майрън. - Пияният Еребус наложил волята си над Муриел. Така се родил Уберлин.
- Трябва да е било доста неловко на семейните събирания с това изнасилване на собствената дъщеря - отбеляза Ейдриън.
- Доста. Всъщност, синовете на Еребус - Феррол, Дром и Марибор - го убили заради тази случка. Уберлин се опитал да защити баща си и тогава тримата затворили племенника. или по-скоро брата? Предполагам и двете. Та, те го запрели в дълбините на Елан. Макар да бил плод на ужасно престъпление, Муриел била съкрушена от загубата на единствения си син и вече не продумала на братята си.
- Значи пак се връщаме на петима богове.
- Не точно. Мнозина вярват, че боговете са безсмъртни и не могат да умрат. Съществуват култове, които вярват, че Еребус е още жив и броди из Елан като човек, търсейки опрощение за престъплението си.
Смрачаваше се и вятърът се усилваше, оповестявайки наближаването на възможна буря. Конете станаха неспокойни, затова Ейдриън отиде да ги нагледа. Олрик се изправи и се заразхожда, като разтриваше крака и мърмореше нещо за протриване от седло.
- Майрън? - провикна се Ейдриън. - Би ли ми помогнал да ги раз-седлаем? Не мисля, че ще напускаме скоро.
- Разбира се - охотно рече монахът. - Какво точно да направя?
Ейдриън и Майрън освободиха животните от седлата и торбите, слагайки багажа под малка скална издатина. От време на време Майрън се престрашаваше да ги погали по врата. Щом всичко бе прибрано, Ейдриън посъветва монаха да посъбере трева за конете, докато той от своя страна навести Ройс.
Партньорът му седеше на пътя, заковал поглед в скалата. От време на време крадецът се изправяше, внимателно изследваше част от скалата и сядаше отново, като си мърмореше.
- Е? Как върви?
- Мразя джуджета - бе отговорът.
- Като повечето хора.
- Да, но аз си имам причина. Единствено тези копеленца могат да правят неща, които аз не мога да отварям.
- Ще я отвориш. Няма да е лесно и скоро, но ще го сториш. Това, което не разбирам е защо Ариста ще ни праща тук, знаейки, че не можем да влезем?
Ройс седна и наметалото се разстла около него. Очите му оставаха фокусирани, но бе объркан.