- Не виждам абсолютно нищо. Само ако можех да намеря макар и една пукнатина, може би тогава... но как да разбия ключалка, когато дори не мога да открия вратата?
Ейдриън го потупа окуражително по рамото и се върна при Майрън, който бе приключил с храненето на конете и се бе присъединил към Ол-рик. Двамата седяха до скалата.
- Има ли напредък? - запита Олрик с глас, в който се прокрадваше досада.
- Все още нищо. Просто го остави. Ройс ще го разбере. Просто отнема известно време - Ейдриън насочи вниманието си към Майрън. - Мислех си за казаното от теб преди. Ако Уберлин е смятан за бог, защо тогава Новрон не е? В крайна сметка и двамата са деца на богове, нали?
- Ами, не, технически той е полубог; отчасти човек и отчасти божество. Виждаш ли, Марибор изпратил Новрон. позволи ми да се върна малко назад. Тъй. Феррол бил най-възрастният и когато създал елфите, те се разпръснали - макар и бавно - из цял Елан. Когато Дром се появил, той дал на децата си власт над подземния свят. Така за децата на Марибор не оставало място. И човечеството било принудено да се бори за оцеляване в най-ужасните кътчета.
- Значи елфите получили всички добри места, а за нас - бунища? Не изглежда особено справедливо.
- Нашите прадеди също не били особено щастливи. Без да споменаваме, че човеците се размножават по-бързо от елфите, които живеят много по-дълго. Това направило условията попренаселени, а нещата се влошили още повече с изтласкването на джуджетата на повърхността.
- Изтласкване? От кого?
- Помниш ли какво казах за боговете, които заключили Уберлин в подземния свят? Е, той си създал своя раса по подобие на Дром, Марибор и Феррол.
- А, гоблините. Мога да си представя как са направили нещата долу по-неуютни.
- Точно така. Предтечите ни били притискани от непрекъснато увеличаващия се брой на хората от една страна и появата на джуджетата от друга. Затова те се обърнали за помощ към Марибор. Той чул молбите им и подлъгал брат си Дром да изкове великия меч Релакан. Сетне убедил Феррол да омагьоса оръжието. Нужен бил само боец, който да го носи, затова дошъл на Елан преобразен и спал със смъртна. Рожба на този съюз бил Новрон Велики. Той обединил всички човешки племена и ги повел на война срещу елфите. Въоръжен с Релакан, Новрон бил непобедим и така започнало човешкото господство под ръководството на обединилия цялото човечество Новрон.
- Добре, звучи смислено, но кога сме започнали да почитаме Новрон като божество?
- След смъртта му. Църквата на Нифрон била основана, за да се отдаде почит на Новрон като спасител на човечеството. Новосъздадената църква се сдобила със статут на официална имперска религия, но извън столицата Персепликуис хората все още пазели старите обичаи и продължавали да почитат Марибор, както винаги правели.
- Това сте били вие, монасите на Марибор?
Майрън кимна.
Облаците продължаваха да се събират по време на разговора им, като запълваха небето и затъмняваха клисурата. Оставащата светлина придоби странен цвят, добавяйки чувство на сюрреалистичност към пейзажа. Поривите на вятъра се засилиха и вдигнаха облаци прах във въздуха. Чу се слаб тътнеж на гръмотевица.
- Някакъв напредък с вратата, Ройс? - провикна се Ейдриън. Той си почиваше с опрян в скалата гръб и изпружил крака, почукваше върховете на ботушите си. - Защото изглежда ни очаква поредната студена, влажна нощ, само дето този път нямаме подслон.
Ройс измърмори нещо неразбираемо.
Под тях, обрамчено от стените на клисурата, езерото сияеше като насочено към небето огледало. Проблясваше елегантно в отговор на мигащите в далечината светкавици.
Ройс отново промърмори.
- Какво? - попита Ейдриън.
- Мислех си за това, което каза по-рано. Защо Ариста ще ни праща тук, ако е знаела, че не можем да влезем? Трябва да си е мислела, че можем; може би за нея е било очевидно.
- Може би е магия - рече Олрик и се уви по-плътно в плаща си.
- Стига с тези вълшебни думи - каза му Ройс, - ключалките са механични. Повярвай ми. Знам някои неща по темата. Джуджетата са много умни и много умели, но не правят врати, които се отключват със звук.
- Споменавам го, защото Ариста владее малко, така че може би влизането за нея е било лесно.
- Владее малко какво? - попита Ейдриън.
- Магия.
- Сестра ти е вещица? - притеснено попита Майрън.
Олрик се изсмя:
- Би могло да се каже, да, но има малко общо с магическите й сили. Тя следваше в Шеридън няколко години и изучаваше теория на магията. Нищо особено, но можеше да прави някои неща. Например, заключва с магия вратата на стаята си и веднъж май разболя графиня Амрил покрай някакъв спор за момче. Бедната Амрил бе покрита с циреи цяла седмица.