Видя малко хора по коридорите. С изключение на редките картини или рицарски брони, нямаше други неща, които да го разсейват. Дрондил Филдс, макар и по-малък от Есендън, създаваше обратното впечатление заради хоризонталното си разположение, разпрострян върху по-голямата част от върха. Докато Есендън имаше няколко кули и високи стаи, издигащи се на много етажи, най-голямата височина в Дрондил бе само четири етажа. Тъй като бе крепост, голямо внимание бе отделено на огне-упорството и затова таванът бе от камък вместо дървен. Това изискваше дебели стени, които да поддържат тежестта му. Прозорците бяха малки и дълбоки, поради което пропускаха малко светлина. Вътрешността приличаше на пещера.
Припомни си как тичаше като дете из тези коридори, преследвайки Моувин и Фанън. Провеждаха битки, които Пикърингови винаги печелеха. В отговор той все бе изтъквал, че един ден ще стане крал. На дванадесет беше чудесно да дразниш току-що надвил те приятел: „Да, обаче аз ще стана крал. Ще трябва да ми се кланяш и да правиш каквото ти кажа.“
Никога не му бе минавало през главата, че за да стане крал, баща му първо трябва да умре. Не бе имал представа какво е да си крал.
Сега съм крал.
Да бъде крал бе нещо, което винаги си бе представял като далеч напред в бъдещето. Баща му бе силен мъж и Олрик беше очаквал да е принц още дълги години. Само преди няколко месеца, по време на Летния фестивал, бяха обсъждали с Моувин да отидат на едногодишно пътешествие из четирите края на Апеладорн. Възнамеряваха да посетят Делгос, Ка-лис и Трент и дори да потърсят митичния разрушен град Персепликуис. Да открият и изследват древната столица на старата Новронска империя бе тяхна отдавнашна детска мечта. Искаха да открият богатства и приключения в изгубения град. Моувин се надяваше да научи и остатъка от загубените изкуства на рицарите Тешлор, а Олрик - да намери древната корона на Новрон. Бяха споменавали за пътуването на бащите си, но не и за Персепликуис. Не че имаше значение, тъй като никой не знаеше къде се намира забравения град, но бе смятано за ерес дори да се търси древната столица. И все пак да се разхожда сред легендарните зали на Пер-сепликуис бе детската мечта на всяко момче в Апеладорн. Ала за Олрик бе настъпил края на юношеството му.
Сега съм крал.
Мечтите за безкрайни дни на дръзки приключения, изследване на границите с пиене на лошо пиво, спане под откритото небе и ласки с безименни жени се разнесоха като дим. Замениха ги видения на каменни стаи, пълни с ядосани старци. Често бе наблюдавал как баща му свиква двора и слуша църквата и благородниците да настояват за по-ниски данъци и повече земя. Един граф дори бе изисквал екзекуцията на херцог и отнемането на земите му заради загубата на една от скъпоценните си крави. Бащата на Олрик бе седял в глухо страдание, докато дворцовият секретар четеше многобройните петиции и оплаквания, за които кралят трябваше да отсъди. Като дете Олрик си мислеше, че да е крал означава да прави каквото си иска. Но през годините разбра истинското значение - компромиси. Един крал никога не можеше да управлява без подкрепата на своите благородници, а те никога не бяха доволни. Винаги искаха нещо и очакваха кралят да им го предостави.
Сега съм крал.
За Олрик това изглеждаше като присъда. Щеше да прекара остатъка от живота си, служейки на хората си, благородниците си и семейството си, точно както баща му бе направил. Почуди се дали Амрат се е чувствал по подобен начин, когато е наследявал короната. Това беше нещо, над ко-
ето не се беше замислял досега. Да вижда Амрат като човек и притежател на мечти бяха чужди за принца концепти. Зачуди се дали баща му е бил щастлив. Когато Олрик си го припомняше, в ума му винаги изникваха гъстата му брада и усмихнатите му очи. Баща му се бе усмихвал много. Олрик се зачуди дали е било заради изпитваното от управлението удоволствие, или защото прекараното със сина време му предоставяше така нужната почивка от държавническите дела. Изпита внезапен копнеж да види баща си още веднъж. Сега му се искаше да е отделял повече време да поговори с него по мъжки, да се е допитвал до него за съвет и напътствия в подготовка на този ден. Почувства се напълно сам и несигурен дали ще съумее да се пребори с очакващите го дела. Повече от всичко му се щеше просто да изчезне.