* * *
Острият звън на сблъскващ се метал събуди Ейдриън. След закуската на Елла, той бе отишъл на двора. Бе станало значително по-хладно, но той откри място да подремне в лицето на мека ивица трева, огряна от слънцето. Стори му се, че е склопил очи само за миг, но когато ги отвори отново, вече бе доста след пладне. Отсреща момчетата отново се упражняваха.
- Нападни ме пак, Фанън - нареди Моувин с приглушен от шлема
глас.
- Защо? Пак ще ме фраснеш.
- Трябва да се научиш.
- Не виждам защо - протестира Фанън. - Не е като да ме очаква военният режим на турнирите. Аз съм вторият син. Ще свърша в някой манастир да подреждам книги.
- Най-малките синове отиват в манастирите - Моувин вдигна забралото. - Вторите синове са резерва. Трябва да си обучен и готов, ако умра от някаква рядка болест. А ако не се случи, ти ще пътуваш из земите, грижейки се сам за себе си. Това означава живот като наемник или на тур-нирната верига. Или, ако имаш късмет, може да станеш шериф, маршал или офицер при някой граф. Днес това е почти толкова добре, колкото и поземлена благородническа титла. Но няма да получиш тези длъжности или оцелееш дълго като наемник или мечоносец, ако не знаеш да се биеш. Сега ме нападни отново и този път завъртане, стъпка и удар.
Ейдриън отиде при дуелиращите се и седна на тревата близо до Де-нек, за да гледа. Денек, който бе само на дванадесет години, го изгледа любопитно.
- Кой си ти?
- Казвам се Ейдриън - отвърна той, докато протягаше ръка. Момчето я пое, стискайки по-силно от необходимото. - Ти си Денек, нали? Третият син на Пикъринг. Може би трябва да говориш с приятеля ми Майрън, тъй като чувам, че си орисан да бъдеш в манастир.
- Не съм! - викна Денек. - Не отивам в манастир. Мога да се бия не по-зле от Фанън.
- Не бих се изненадал - каза Ейдриън. - Фанън е тромав и няма баланс. Няма и да напредне особено, тъй като Моувин го обучава, а Моувин разчита повече на десния и се опира на левия повече от необходимото.
Денек се ухили и се обърна към братята си:
- Ейдриън казва, че се биете като момичета.
- Какво? - запита Моувин, докато отбиваше слабата атака на брат си за пореден път.
- А, нищо - отвърна Ейдриън, опитвайки да отрече и стрелна с поглед Денек, който продължаваше да се хили. - Много благодаря - каза на момчето.
- Значи мислиш, че можеш да ме надвиеш? - попита Моувин.
- Не. Просто обяснявах защо не мисля, че Денек ще отиде в манастир.
- Защото се бием като момичета - допълни Фанън.
- Не, не, нищо подобно.
- Дай му меча си - каза Моувин.
Фанън подхвърли оръжието си към Ейдриън. То се заби на не повече от фут от краката му. Дръжката се заклати като стол-люлка.
- Ти си един от крадците, за които ни каза Олрик, нали? - Моувин сръчно размаха меча си по начин, който не бе използвал в показните битки с брат си. - Въпреки приключението ви, не си спомням Олрик да е споменавал нещо за майсторството ти.
- Вероятно е забравил - пошегува се Ейдриън.
- Знаеш ли за легендата на Пикърингови?
- Семейството ви се слави като умеещо да върти меч.
- Значи си чувал? Баща ми е вторият най-добър фехтовчик в Аврин.
- Той е най-добрият - озъби се Денек. - Щеше да победи ерцхерцо-га, ако си носеше меча, но трябваше да използва резервен, който беше твърде тежък и неудобен.
- Денек, колко пъти да ти казвам, когато става дума за нечия репутация, позицията ти не се издига с оправдания защо си изгубил надпреварата. Ерцхерцогът спечели дуела. Трябва да приемеш този факт - смъм-ри го Моувин. Връщайки вниманието си обратно върху Ейдриън, каза: -И като стана дума за дуели, защо не вземеш меча и ще ти демонстрирам Тек'чин.
Ейдриън изтегли острието от земята и пристъпи в кръга, където момчетата се бяха дуелирали. Направи лъжлив удар, последван от на-мушкване, което Моувин избегна с лекота.
- Опитай пак - каза той.
Ейдриън опита малко по-сложно движение. Този път замахна надясно, сетне се завъртя наляво и насочи острието нагоре към бедрото на Моувин. Последният се движеше с изключителна прецизност. Предугади финта и отново отклони меча.
- Биеш се като уличен главорез - коментира Моувин.
- Защото е такъв - увери ги Ройс, докато се приближаваше откъм централната кула, - голям, тъп главорез. Веднъж видях старица да го пребива с буталка за масло - погледна към Ейдриън. - Сега в какво си се забъркал? Изглежда хлапето ще ти даде да се разбереш.
Моувин се вцепени и стрелна Ройс с поглед:
- Напомням ти, че съм графски син и като такъв ще се обръщаш към мен като владетел, или поне мастър, но не и хлапе.