- По-добре внимавай, Ройс, или след това ще се заеме и с теб - каза Ейдриън, докато обикаляше кръга, търсейки пролука. Опита друга атака, но и тя бе отбита.
Сега Моувин атакува с бърза крачка. Притисна меча на Ейдриън дръжка до дръжка, постави крак зад него и го повали на земята.
- Твърде добър си за мен - призна Ейдриън, докато Моувин му подаваше ръка да се изправи.
- Опитай го пак - изкрещя Ройс.
Ейдриън го изгледа раздразнено и след това забеляза млада жена да влиза в двора. Беше Ленар, облечена в дълга нежнозлатиста рокля. Бе прекрасна като майка си и се присъедини към групата.
- Кой е това? - попита, сочейки към Ейдриън.
- Ейдриън Блекуотър - отвърна той с поклон.
- Е, господин Блекуотър, изглежда брат ми те победи.
- Така изглежда - потвърди той, докато все още очистваше дрехите си.
- Не е нещо срамно. Брат ми е много талантлив фехтовач - твърде талантлив. Има неприятната тенденция да прогонва потенциални ухажо-ри.
- Те не те заслужават, Ленар.
- Опитай го отново - повтори Ройс. В гласа му имаше отчетлива палава нотка.
- Ще го направим ли? - запита любезно Моувин с поклон.
- О, да, моля те - Ленар възхитено плесна с ръце. - Не се притеснявай, няма да те убие. Татко не му позволява да наранява хората.
Със зла усмивка, адресирана към Ройс, Ейдриън се изправи срещу Моувин. Този път не направи опит да се защитава. Стоеше напълно неподвижен, държеше острието си ниско. Погледът му бе хладен и впит право в очите на младежа.
- Защитавай се, глупако - каза му Моувин, - поне опитай да се защитаваш.
Ейдриън бавно издигна меча си, повече в отговор на желанието на Моувин, отколкото за да се отбранява. Моувин пристъпи с бързо присвиване на острието си, целящо да наруши равновесието на Ейдриън. Сетне се извъртя около по-едрия мъж и се опита да го препъне още веднъж. Но Ейдриън също се извъртя и като замахна с крак, закачи Моувин зад коленете и го повали в прахта.
Моувин изгледа любопитно Ейдриън, докато последният му помагаше да се изправи.
- Очевидно нашият главорез си имал изненади - промърмори младежът с усмивка.
Този път Моувин атакува с бърза серия замахвания, повечето от които бяха нанесени във въздуха, тъй като Ейдриън отбягваше ударите. Мо-увин се движеше като вихрушка, острието на меча му се стрелкаше по-бързо, отколкото окото можеше да проследи. Ейдриън парираше ударите и стоманата звънтеше.
- Моувин, внимавай! - извика Ленар.
Битката бързо прерасна от приятелска тренировка в сериозна борба. Ударите следваха по-бързи, по-силни и по-близки. Стените на двора започнаха да отразяват резките звуци на остриетата. Изръмжаванията и проклятията ставаха все по-неприветливи. Двубоят продължи за известно време, като двамата се сражаваха лице в лице. Внезапно Моувин изпълни блестяща маневра. Финтирайки отляво, замахна надясно и се завъртя изцяло, излагайки гърба си. Виждайки противника си уязвим, Ейд-риън направи очевидния контраудар, но Моувин по чудо отби острието му инстинктивно без да го вижда. Извъртайки се отново, насочи меча си към незащитената страна на Ейдриън. Но преди да може да довърши удара, Ейдриън намали разстоянието между тях и замахът разсече въздуха зад гърба на по-едрия мъж. Ейдриън заключи въоръжената ръка на момчето под собствената си и допря меч до гърлото му. Сродниците на Моу-вин ахнаха. Ройс се изкикоти със зловещо удоволствие. Отпускайки хватката си, Ейдриън освободи Моувин.
- Как направи това? - попита Моувин. - Изпълних идеална Ви'шин вихрушка. Това е една от най-сложните маневри в Тек'чин. Никой не я е парирал досега.
Ейдриън сви рамене:
- За всичко си има първи път - хвърли меча обратно на Фанън. Заби се в земята между стъпалата на момчето. За разлика от предишния път, мечът затъна под ъгъл, така че дръжката не се заклати.
Залепил очи на Ейдриън и с възхитено изражение, Денек се обърна към Ройс:
- Трябва да е била изключително зла старица и огромна буталка.
* * *
- Олрик?
Принцът бе отишъл в един от складовете на замъка и седеше на дебелия перваз на кръгъл прозорец, вперил поглед към западните хълмове. Гласът на приятеля му го извади от дълбокия размисъл и едва тогава осъзна, че плаче.
- Извинявай - каза Моувин, - но татко те търси. Местните аристократи започнаха да пристигат и мисля, че той иска да говориш с тях.
-Всичко е наред - отвърна Олрик, обърсвайки бузи и хвърляйки последен поглед с копнеж към залязващото слънце. - Стоял съм тук по-дълго, отколкото предполагах. Загубил съм представа за времето.
- Тук това не е трудно - Моувин прекоси стаята и взе бутилка вино от една стойка. - Спомняш ли си нощта, когато се промъкнахме тук и изпихме три от тези?