- После ми беше много лошо - кимна Олрик.
- На мен също и все пак издържахме лова на елени на следващия
ден.
- Никой не биваше да разбира, че сме пили.
- Струваше ми се, че ще умра, а когато се прибрахме се оказа, че Ариста, Ленар и Фанън ни били издали още миналата вечер.
- Помня.
Моувин изучаваше приятеля си внимателно:
- Ти ще бъдеш добър крал, Олрик. Сигурен съм, че баща ти би се гордял.
За момент Олрик не каза нищо. Взе бутилка и я претегли на ръка.
- По-добре да се връщам. Вече имам отговорности. Не мога да се крия тук и да пия вино като в добрите стари дни.
- Бихме могли, ако много ти се иска - Моувин се ухили лукаво.
Олрик усмихнато го прегърна.
- Ти си добър приятел. Съжалявам, че сега вече никога няма да отидем в Персепликуис.
- Всичко е наред; пък и не се знае. Може да отидем там някой ден.
Докато излизаха от склада, Олрик изтупа от ръцете си прахта, която
се бе пренесла върху тях от гърба на приятеля му докато се прегръщаха.
- Нима Фанън вече е станал толкова добър, че те поваля на земята?
- Не, беше крадеца, когото си довел със себе си, големия. Къде го намери? Не съм виждал подобни фехтовални умения. Доста забележително.
- Наистина? От устата на един Пикъринг това звучи като сериозна похвала.
- Страхувам се, че легендата на Пикърингови няма да я бъде още дълго: татко губи от Пърси Брага, а мен обикновен хулиган ме просва в прахта. Колко още преди останалите благородници да започнат да оспорват титлата и земята ни без страх?
- Ако баща ти бе имал меча си тогава... - Олрик поспря. - Впрочем защо беше без него?
- Забравил къде го оставил - отвърна Моувин. - Беше сигурен, че е в стаята му, но на сутринта го нямаше. По-късно прислужник го намерил на някакво странно място.
- Е, със или без меч, баща ти е най-добрият фехтовчик в кралството.
* * *
Ройс, Ейдриън и Майрън продължиха да се наслаждават на гостоприемството на Пикърингови с обилен обяд, както и вечеря, сервирани им в уютната кухня на Елла. Прекараха по-голямата част от деня в дрямка, наваксвайки липсата на сън от последните нощи. С падането на нощта вече се чувстваха значително по-добре.
Ейдриън се бе сдобил с нова сянка в лицето на Денек, който го следваше навсякъде по петите. След вечеря Денек покани Ейдриън, Ройс и Майрън да гледат заедно събирането на войниците от любимото му място. Момчето ги поведе към парапета над главната порта. Оттам можеха необезпокоявани да наблюдават едновременно земите извън замъка и вътрешния му двор.
Около залез започнаха да пристигат хора. Групици барони, рицари, сквайъри, войници и селски служители пристигаха и се събираха да ла-геруват около замъка. Високи стълбове, носещи знамената на различните благородници се издигаха в двора, с което указваха присъствието си в съответствие с дадените клетви. С появата си луната огря осем знамена и около триста човека, насъбрани около лагерните огньове. Палатките им покриваха хълма и се простираха в овощните градини.
Верн бе споделил пещта и наковалнята си с още петима ковачи от различни села и заедно изпълняваха поръчки в последната минута. Останалата част от двора бе не по-малко активна; всяка лампа запалена и всички занаятчии ангажирани. Кожарите оправяха стремена и юзди, майсторите на стрели трупаха готовите снопове с продукцията си край стената на конюшнята. Дърводелци изработваха големи квадратни щитове за стрелци. Дори касапите и пекарите работеха здравата, приготвяйки провизии от пушено месо, хляб, лук и ряпа.
- Зеленото с чука е знамето на лорд Джърл - каза им Денек. Отново бе настъпил режещ студ и дъхът му разпръсна ледена мъгла. - Прекарах лятото в имението им преди две години. Намира се точно в края на Лон-гуудската гора, а те обожават да ловуват. Трябва да имат две дузини от най-добрите в царството хрътки. Там се научих да стрелям с лък. Ти сигурно стреляш много добре с лък, нали, Ейдриън?
- Случва ми се да уцеля гората от полето.
- Обзалагам се, че можеш да надстреляш всеки от синовете на Джърл. Те са шестима и всеки от тях се мисли за най-добрия стрелец в областта. Баща ни никога не ни е учил да стреляме. Казваше, че било безсмислено, понеже нямало да се бием в редици. Научи ни да се съсредоточаваме върху меча. Макар че не виждам каква полза ще имам от това, ако ме изпратят в манастир. Ще чета по цял ден.
- Всъщност има още много други неща за вършене - обясни Май-рън, докато придърпваше одеялото по-плътно към раменете си. - През пролетта, по-голямата част от времето ти ще минава в работа по градината, а през есента те чака жътва, правене на зимнина и варене на бира. Дори през зимата има поправки и почистване. Разбира се, по-голямата част от времето ти минава в молитви, групови или в уединение. Сетне...