- Дори ако се примирим само с войската от Галилин, най-рано ще можем да атакуваме едва привечер. Дотогава Ариста ще е мъртва. Бих могъл да потегля веднага с наличните войници и останалите да ни последват щом пристигнат, но така разцепваме силите си и рискуваме цялата армия. Не можем да застрашим кралството заради една жена, пък била тя и принцеса.
- Съдейки по наемниците, с които се сблъсках в странноприемницата - каза им Олрик - подозирам, че ерцхерцогът очаква нападение и е подсилил въоръжените си сили с наемни войски, верни само нему.
- Най-вероятно е изпратил разузнавачи и е подготвил засади - каза Ектън. - Щом потеглим, той ще каже на останалите събрани за делото благородници, че ние работим за Ариста и че трябва да отбраняват от нас Есендън. Просто няма начин да се отправим натам, преди да сме събрали достатъчно сили.
- Чакането - тъжно каза Олрик, - със сигурност ще докара Ариста до кладата. Сега повече от всякога се чувствам виновен, че не й се доверих. Тя спаси живота ми. Сега нейният е застрашен, а аз не мога да направя нищо - той погледна към Ейдриън и Ройс. - Просто не мога да стоя бездейно и да я оставя да умре. Но да действам прибързано би било безумие.
Принцът се изправи и отиде до крадците.
- Поразпитах за вас след като пристигнахме. Не сте ми казали всичко за себе си. Мислех ви за обикновени крадци. Затова можете да си представите изненадата ми, когато научих, че сте известни - той хвърли поглед към благородниците в стаята. - Носят се слухове, че вие двамата сте необичайно даровити, прочути с изпълнението на трудни, понякога почти невъзможни задачи за саботаж, кражба, шпионаж и в редки случаи убийства. Не си правете труда да отричате. Много от присъстващите в стаята ми довериха, че са прибягвали до услугите ви.
Ейдриън погледна към Ройс и сетне към лицата на стоящите пред него. Кимна неловко. Сред тях имаше не само бивши клиенти, но и бивши цели.
- Казаха ми, че сте независими и не сте част от никоя гилдия. Не е малко постижение да работите с такава самостоятелност. Научих повече за няколко часа от тях, отколкото за дни яздене с вас. Това което знам, обаче - това, което сам открих - е, че спасихте живота ми на два пъти, веднъж за да спазите обещанието към сестра ми и веднъж по неясни за мен причини. Миналата нощ се изправихте срещу мощта на главния канцлер на Меленгар и ми се притекохте на помощ срещу превъзхождащ брой тренирани убийци. Никой не ви бе молил, никой нямаше да ви укорява, ако ме бяхте оставили да умра. Не можехте да очаквате награда за спасяването ми и все пак го сторихте. Защо?
Ейдриън погледна към Ройс, който мълчеше.
- Ами - започна боецът, като гледаше в пода, - предполагам защото се бяхме привързали.
Олрик се усмихна и се обърна към останалите:
- Животът на принца на Меленгар - бъдещият крал - бе спасен не от армията му, не от верните му телохранители, нито от крепост - а от двама коварни, безсрамни крадци, които не са имали благоразумието да си вървят по пътя.
Принцът пристъпи напред и постави ръце върху рамото на всеки един от тях.
- Вече съм ви дълбоко задължен и нямам право да изисквам това, но трябва да ви помоля да демонстрирате тази лоша преценка още веднъж. Моля ви, спасете сестра ми и можете да назовете каквато цена си пожелаете.
* * *
- Още едно добро дело в последния миг - изръмжа Ройс, докато прибираше припаси в дисагите си.
- Истина е - каза Ейдриън, нахлузвайки колана на меча през рамо, -но това поне е платено дело.
- Трябваше да му кажеш истинската причина, поради която го спасихме от Трумбул: защото нямаше да си получим стоте златни тенента.
- Това беше твоята причина. Освен това колко често ни възлагат кралски договори? Ако се разчуе, цената ни ще се вдигне значително.
- Ако се разчуе, ще ни обесят.
- Добре, уместно. Но не забравяй, че тя ни отърва кожите. Ако Арис-та не ни беше помогнала да избягаме от затвора, сега щяхме да сме украса за Есенния фестивал на Медфорд.
Ройс спря и въздъхна.
- Не казах, че няма да го направим, нали? Казах ли нещо такова? Не. Казах на малкия принц, че ще го сторим. Просто не очаквай да се радвам за което.
- Просто искам да те накарам да се почувстваш по-добре за решението си - каза Ейдриън. Ройс го изгледа. - Добре, добре, ще ида да се погрижа за конете - взе снаряжението си и се отправи към двора, където бе започнал да прехвърча снежец.
Пикъринг бе предоставил на крадците два от най-бързите си жребци и всякакви неща, за които смятаха, че ще са им от полза. Елла им бе приготвила късна закуска и порядъчни запаси за из път. За защита от студа се облякоха с тежки вълнени наметала и увиха лицата си с тъмни шалове.