- Надявам се, че ще се срещнем отново - каза им Майрън, докато приготвяха конете си. - Вие двамата сте най-удивителните хора, които съм срещал, макар че това не говори много, нали?
- Важно е намерението - каза Ейдриън и мечешката му прегръдка изненада дребосъка. Докато се качваха на седлата си, Майрън наведе глава и измърмори тиха молитва.
- Готово - Ейдриън каза на Ройс, - сега Марибор е на наша страна. Вече може да си спокоен.
- Всъщност - каза Майрън смутено, - аз се молех за конете. Но ще се моля и за вас - добави бързо.
Олрик и Пикърингови излязоха на двора да ги видят. Дори Ленар беше с тях, облечена в бяло кожено наметало. Така се бе омотала в пухкавата си пелерина, че само очите й се виждаха.
- Ако не можете да я измъкнете - каза Пикъринг, - опитайте се да забавите екзекуцията до пристигането на силите ни. Но щом дойдат, погрижете се тя да е на сигурно място. Убеден съм, че Брага ще я убие от отчаяние. И още нещо: не се опитвайте да се биете с него. Той е най-добрият фехтовчик в Меленгар. Оставете го на мен - графът удари елегантната рапира, която висеше на бедрото му. - Този път ще имам собствения си меч и ерцхерцогът ще изпита как жили.
- Аз ще водя нападението над Есендън - каза им Олрик. - Мой владетелски дълг. Така че ако се доберете до сестра ми и ако аз падна преждевременно, кажете й, че съжалявам за недоверието си. Кажете й... - той се запъна за момент. - Кажете й, че съм я обичал и че мисля, че от нея ще излезе прекрасна владетелка.
- Ще й кажете сам, Ваше Величество - увери го Ейдриън.
Олрик кимна и сетне добави:
- Освен това съжалявам за това, което ви казах преди. Вие двамата сте най-добрите кралски защитници, за които изобщо мога да се надявам. Сега вървете. Спасете сестра ми или ще хвърля и двама ви обратно в тъмницата!
Те се поклониха с уважение в седлата, сетне обърнаха конете си и ги пришпориха в галоп. Излязоха през портата и се изгубиха в студения мрак на нощта.
Глава 8 Дела
Утрото на делото на Ариста Есендън пристигна едновременно с първия сняг. Въпреки липсата на сън, Пърси Брага не чувстваше никаква умора. Предната утрин бе задвижил колелата, разпращайки обявленията за делото и сега стотици детайли изискваха личното му внимание. Проверяваше списъка със свидетели, когато на вратата на кабинета му се почука и влезе прислужник.
- Поднасям извинения за безпокойството, сър - поклони се мъжът, -епископ Салдур е тук. Каза, че сте искали да го видите?
- Разбира се, разбира се, покани го - отвърна ерцхерцогът.
Старият духовник влезе, облечен в червено-черна роба. Брага прекоси стаята и с поклон целуна пръстена му.
- Благодаря ви за ранната визита, Ваша милост. Гладен ли сте? Ще желаете ли закуска?
- Не, благодаря, вече се нахраних. На моята възраст човек се събужда рано, независимо дали желае или не. За какво точно искаше да говорим?
- Исках да се убедя, че нямате някакви въпроси относно утрешните показания. Можем да ги преповторим. Заделил съм време.
- Разбирам - отвърна епископът, кимайки бавно. - Не смятам това за необходимо. Притежавам ясна визия за изискваното.
- Чудесно, в такъв случай всичко е наред.
- Отлично - каза епископът и добави, хвърляйки поглед към гарафа-та. - Бренди ли съзирам?
- Да, ще желаете ли?
- В нормални случаи не бих си позволил в толкова ранен час на деня, но сега поводът е специален.
- Абсолютно, Ваша милост.
Епископът се разположи в близост до огъня, докато Брага наля две чаши и му подаде едната.
- За новия режим в Меленгар - вдигна наздравица ерцхерцогът. При докосването на чашите им, кристалът иззвъня чисто, като камбана. И двамата отпиха голяма глътка.
- Има нещо в малко бренди на снеговит ден - отбеляза Салдур с доволен глас. Имаше бяла коса и благи очи. Седейки в блясъка на огъня, държейки небрежно чашата си, приличаше на типичния добродушен дядо. Ала това не заблуждаваше Брага. Духовникът не би се издигнал до сегашната си позиция, ако не беше безмилостен. Като епископ, Салдур бе един от главните ръководители на нифронската църква и най-висшето духовенство в кралството на Меленгар. За своя главна квартира използваше Мареската катедрала; постройка не по-малко внушителна и далеч по-обичана от Есендън. По отношение на влиянието Брага поставяше Сал-дур в челната тройка от деветнадесетимата епископи.
- Колко време остава до делото? - попита Салдур.
- Ще започнем след около час.
- Трябва да призная, че се справи много добре, Пърси - усмихна му се Салдур. - Църквата е напълно доволна. Нашата инвестиция в теб беше значителна, но изглежда сме направили мъдър избор. При работа с такива дългосрочни графици на нас ни е трудно да се убедим, че сме поставили правилните хора. Всяка от анексиите трябва да бъде извършена деликатно. Не искаме някой да ни заподозре, че пренареждаме картите в тестето. Когато времето настъпи, трябва да изглежда, че всички монархии доброволно приемат сформирането на Новата империя. Трябва да призная, имах съмнения за теб.