Арчибалд прекоси стаята и целуна пръстена на седящия епископ.
- Добро утро, Ваша милост - каза той, сетне се обърна и любезно се поклони на ерцхерцога. - Милорд.
Смъкна плаща си и го отърси внимателно. Огледа се объркан:
- Слугата ви излезе преди да вземе наметалото ми.
- Просто го хвърлете някъде - посъветва го Брага.
Графът го изгледа изумено:
- Това е вносен дамаск със златна бродерия - точно тогава слугата се завърна, носейки удобен стол. - А, ето те. Ето, дръж това и за Мари-бор, не го окачай на кука - подаде наметката си на прислужника, който се поклони и излезе.
- Бренди? - предложи Брага.
- О, богове, да - отвърна Арчибалд. Брага му подаде чаша, дъното на която бе покрито с тъмнокехлибарена течност.
- Оценявам идването ти, Арчибалд - каза епископът. - Страхувам се, че сега няма да разполагаме с много време за разговор, тъй като днес в Меленгар бъркотията е доста голяма. Но както казвах на Брага, сметнах от полза и за трима ни да проведем кратък разговор.
- Винаги на разположение, Ваша милост. Оценявам възможността си да се срещна с новия крал на Меленгар - каза безгрижно Арчибалд. Салдур и Брага си размениха погледи. - О, хайде сега, не е като да е тайна. Вие сте ерцхерцог и главен канцлер. С крал Амрат и принца мъртви, и Ариста екзекутирана, короната ще се премести на вашето чело. Наистина много добре изпълнено. Моите почитания. Убийство пред очите на всички, под носа на благородниците - те ще ви приветстват, докато открадвате короната им.
Брага се вцепени:
- Да не би да ме обвинявате в...
- Разбира се, че не - спря го графът. - Никого не обвинявам. Какво ме засягат вътрешните дела на Меленгар? Моят сюзерен е Етелред от Уоррик. Случващото се във вашето царство не ме касае. Просто предлагах искрените си поздравления - вдигна чашата и кимна към епископа -и на двама ви.
- Как наричаш тази игра, Белънтайн? - попита Брага колебливо, до-като двамата със Салдур наблюдаваха младия аристократ много внимателно.
Арчибалд се усмихна отново:
- Любезни ми господа, не играя никаква игра. Възхитата ми е иск-рена. Още повече в светлината на мой скорошен провал. Виждате ли, аз самият се опитах да рискувам, за да увелича позицията си, но опитът ми не се увенча с успех.
Наконтеният граф започна да забавлява Брага, който разбра какво епископът вижда в младежа и любопитството му бе възбудено.
- Съжалявам да чуя за затрудненията ви. Какво точно се опитвахте?
- Ами, бях се сдобил с определени писма и се опитах да принудя маркиза на Глъстън да ми даде дъщеря си. Бях заключил писмата в сейфа на личната си кула и бях готов да ги покажа лично на Виктор. Всичко вървеше отлично, но - пуф - Арчибалд направи жест на експлозия - писмата бяха изчезнали. Като фокус.
- Какво им се случи? - запита Салдур.
- Бяха откраднати. Крадци прорязали дупка в покрива на кулата ми и само за минути се промъкнали и ги отмъкнали под носа ми.
- Забележително - Салдур поднесе оценката си.
- Депресиращо беше. Накараха ме да изглеждам като глупак.
- Заловихте ли крадците?
Арчибалд поклати глава.
- Уви, не, но най-накрая разбрах кои са. Отне ми дни да го проумея. Не бях казал никому че имам тези писма. Значи единствените, които биха могли да ги вземат, са същите крадци, които наех, за да се сдобия с писмата. Коварни дяволи. Наричат се Ририя. Не съм сигурен защо ги откраднаха; може би са възнамерявали да ме накарат да платя два пъти, но естествено няма да им доставя това удоволствие. Ще наема някой друг да залови следващите от Уиндското абатство.
- Значи писмата са били кореспонденция между маркиза на Глъстън и крал Амрат? - попита Салдур.
Арчибалд погледна епископа, изненадан.
- Интересно предположение, Ваша милост. Не, бяха любовни писма между дъщеря му и националиста Гаунт. Възнамерявах така да се омъжа за Аленда и да спестя на Виктор унижението дъщеря му да се забърква с простолюдието.
Салдур се изкикоти.
- Нещо смешно ли казах?
- Държал си в ръце повече, отколкото си подозирал - информира го Салдур. - Това не са били любовни писма, нито са били предназначени за Дигън Г аунт.
- С цялото ми уважение, Ваша Милост, прочетох писмата. Бяха адресирани до него.
- Убеден съм в това, но то е било само предпазна мярка, в случай, че някой като теб ги открие. Доста хитроумно. Отлична диверсия - ако писмата попаднат в чужди ръце. Любовникът Дигън Гаунт вероятно символизира желанието на Ланаклин за революция срещу крал Етелред. Ако маркизът изразеше вижданията си открито, би рискувал екзекуция. Тези писма всъщност са били закодирани съобщения от Виктор Ланаклин, пратени от Аленда до вестоносец на крал Амрат. Маркизът на Глъстън е изменник на кралството си и империалистката кауза. Ако беше осъзнал това, щеше да получиш целия Глъстън и главата на Виктор като сватбен подарък.