- Откъде знаете?
- Ерцхерцог Брага узнал за срещите, когато покойният крал му наредил да плати на вестоносеца неотбелязано. Той, естествено, ми каза.
Арчибалд замлъкна и изля остатъка от брендито си в хранопровода.
- Но защо да ви казва?
- Като добър империалист, Пърси е наясно с важността църквата да бъде добре информирана.
Арчибалд объркано погледна Брага:
- Но вие не сте ли роялист? Имам предвид, как би могъл главният канцлер на Меленгар да бъде империалист?
- Наистина, как би могъл? - Салдур се усмихна.
- Сключвайки брак с член на кралското семейство - посочи Брага.
- Църквата тайно е поставяла империалисти на ключови позиции в близост до трона на всяко роялистко кралство в Аврин и дори неколцина в Трент и Калис - обясни Салдур. - Чрез необичайни инциденти, тези мъже са съумели да се озоват на трона на повечето от тези владения. Църквата чувства, че когато наследникът най-сетне бъде открит, преходът би бил по-плавен, ако различните кралства вече са готови да се закълнат във вярност.
- Невероятно.
- Наистина. Но трябва да те предупредя, че няма да можеш да се сдобиеш с други писма. Няма да има повече срещи в Уиндското абатство. За съжаление бях принуден да помоля ерцхерцога да даде урок на монасите за уреждането на подобни сбирки. Абатството изгоря заедно с обитателите му.
- Убили сте своите събратя овчари на Мариборското паство? - Арчи-балд запита Салдур.
- Марибор ни изпратил Новрон като воин, който да унищожи враговете ни. Нашият бог не припада при вида на пролята кръв, а често се налага да очистваме старите клони, за да запазим дървото здраво. Убийството на монасите бе необходимост, но аз пощадих един, сина на Ланак-лин, така че да може да се върне у дома и разкаже на баща си как последният е отговорен за смъртта на толкова хора. Не може да си позволим роялистите да се организират срещу нас, нали? - Салдур му се усмихна и Брага още веднъж стана свидетел на дядото светец.
- Значи сте искали Глъстън, Арчибалд? - попита Брага, напълвайки чашата на графа. - Може би съм ви преценил погрешно. Кажете ми, скъпи графе, загубата на земята или на Аленда ви разстрои повече?
Арчибалд проряза въздуха с ръка като че прогонва муха:
- Тя беше само допълнителен плюс. Исках земите.
- Разбирам - Брага погледна към Салдур, който се усмихна и кимна. - Все още има шанс да ги получите - насочи погледа си отново към графа. - Когато застана на трона на Меленгар, ще искам силен империалис-тки съюзник на южната ми граница с Уоррик.
- Крал Етелред би нарекъл това предателство.
- А как бихте го нарекли вие?
Арчибалд се усмихна и избарабани с нокти по изящния кристал на кралската чаша, карайки го да запее с приятен за ухото звън.
- Възможност.
Брага се отпусна назад и протегна крака към огъня.
- Ако ви помогна да придобиете земята от Ланаклин и ми се закълнете във вярност, Меленгар ще замени Уоррик като най-силното кралство в Аврин. Идентично, Големи Чадуик ще бъде най-могъщата му провинция.
- С уговорката, че Етелред не обяви война - предупреди Арчибалд. - Кралете често не гледат с добро око над загубата на четвъртина от земите си и Етелред не е от онези, които ще оставят подобно действие без отговор. Той обожава да се бие. И по-важното, прави го умело. Притежава най-добрата армия в Аврин.
- Истина е - каза Брага. - Но не разполага с опитен генерал, който да я поведе. В редиците му няма талант, който макар и малко да се доближава до вашия сър Бректън. Този мъж има голяма ръководна дарба. Ако се отделите от Уоррик, можете ли да разчитате на лоялността му към вас?
- Лоялността на Бректън към мен е непоклатима. Баща му, лорд Бел-страд, бе невероятно старомоден рицар. Набил е тези ценности в главите на децата си. Нито Бректън, нито брат му... как му беше името, младият Белстрад, дето отиде в морето. Уесли, биха се опозорили с противопоставяне на някого, комуто са се заклели във вярност. Но признавам, че честта им понякога може да бъде и отегчение. Спомням си как веднъж един слуга изтърва новата ми дефтинена шапка в калта и когато заповядах на Бректън за наказание да клъцне ръката на кьопчото, той отказа. Двадесет минути ми обяснява за кавалерския код. Да, милорд, верен е на Белънтайн, но по-скоро бих предпочел по-нелоялен човек, който изпълнява заповедите ми мълчаливо. Ако се отделя от Уоррик, Бректън може да откаже да се бие, но съм убеден, че не би ми се противопоставил. Аз лично бих се притеснявал повече за Етелред. Той самият е отличен командир.