Тълпата утихна, докато се напрягаше да чуе.
- Как е възможно двама убийци да се промъкнат незабелязани в замъка, да промушат смъртоносно краля и въпреки залавянето им и хвърлянето им в тъмница, да се измъкнат? Последното само по себе си е невероятно, защото килията им е била охранявана от опитни войници. Не само са били затворени, но и приковани към стената за китките и глезените. Но което е повече от удивително - което е невероятно - след чудотворното си излизане от затвора, двамата не избягали! Не! Уведомени дока-то все още били заловени за предстоящата им смърт - да бъдат насечени на четири при изгрев-слънце, мъчителна и ужасна смърт - двамата убийци останали в пълния с готови да ги блъснат обратно в килията войници замък. Вместо да бягат с всички сили, те потърсили принца, най-охраня-ваната и приоритетна персона в целия замък и го отвлекли! Отново ви питам, как е възможно това? Спели ли са стражите? Толкова ли са били некомпетентни, та да оставят убийците на краля да си излязат? А може би някой е помагал на убийците?
Би ли могъл пазач да направи това? Чуждестранен шпионин? Дори верен барон или граф? Не! Никой от тях не би имал авторитета да влезе в тъмницата, да види убийците на краля, камо ли да ги освобождава. Не, любезни лордове, никой в замъка онази нощ не е притежавал правомощията да влезе в затвора толкова лесно. С изключение на една персона -принцеса Ариста! Бидейки дъщерята на жертвата, кой би й отказал правото да заплюе в лицата хората, отнели живота на баща й? Само дето тя не е била там да опетнява затворниците, а да им помогне да довършат започнатото от нея!
В тълпата се разнесе мърморене.
- Това е безчинство! - протестира възрастен мъж откъм пейките. -Да обвинявате бедното момиче за смъртта на баща й... Засрамете се! Къде е тя? Защо не присъства, за да оспори тези твърдения?
- Лорд Валин - обърна се към него адвокатът, - за нас е чест да сте сред нас днес. Съдът ще призове принцесата скоро. Тя не е тук за излагането на фактите, тъй като това е тежка и неприятна задача и съдът не желае принцесата да бъде подложена на нея. Идентично, призованите да свидетелстват могат да сторят това спокойно, извън присъствието на бъдещата им кралица, в случай на нейното оправдаване. Освен това съществуват и други, по-неприятни причини, към които ще се обърна в нужното време.
Това не промени настроението на лорд Валин, но той не отправи други протести и седна.
- Съдът призовава Ройбън Хилфред.
Адвокатът замлъкна, докато едрият войник, все още облечен в ризница от метални халки и наметалото със сокол, се изправи пред съда. Стойката му бе горда и изправена, но изражението му бе далеч от доволно.
- Хилфред - попита го адвокатът, - каква е вашата позиция в замъка Есендън?
- Аз съм личният телохранител на принцеса Ариста - каза той с висок ясен глас.
- Кажете ни, Ройбън, какъв е вашият ранг?
- Войскови сержант.
- Това е доста високо звание, нали?
- Уважавана позиция е.
- Как се сдобихте с него?
- Бях избран по някаква причина.
- По някаква причина? По някаква причина? - повтори адвокатът, смеейки се весело. - Не е ли истина, че капитан Уайлин ви е препоръчал за повишение след четири години вярна служба към короната? И още повече, не е ли истина, че лично кралят ви назначи за телохранител на дъщерята, която спасихте с риск за живота си от пожара, който уби майка й? Не бяхте ли представен за възнаграждение също от краля? Не са ли тези неща истина?
- Да, сър.
- Усещам, че присъствието ви тук е неохотно, Ройбън. Прав ли съм?
- Да, сър.
- Това е защото изпитвате лоялност към принцесата и не искате да участвате в нещо, което би могло да я нарани. Това е качество, достойно за уважение. Но също така сте благороден мъж и като такъв, трябва да кажете истината в показанията си пред този съд. Така че кажете ни, Рой-бън, какво се случи в нощта на кралеубийството?
Хилфред смутено пристъпи от крак на крак, пое си дъх и заговори.
- Беше късно и принцесата спеше в леглото си. Аз бдях при стълбите на кулата, когато бе открито тялото на краля. Капитан Уайлин ми нареди да проверя принцеса Ариста. Преди да стигна до вратата й, тя излезе, привлечена от шума.
- Как беше облечена?
- В рокля, не си спомням коя.
- Но е била облечена, нали? Не в пеньоар или нощни дрехи?
- Да, беше облечена.
- Охранявали сте Ариста с години. Имаше ли тя навика да спи с дрехи?
-Не.
- Никога?
- Никога.
-Но предполагам несъмнено сте оставали пред вратата, когато е отивала да се преоблича за хранене или след пътуване. Тя прибягва ли до слугини, които да й помагат да се преоблича?