- Да, милорд - отвърна левият. - Капитан Уайлин ни заповяда да стоим на пост и да не допускаме никого, освен него или вас.
- Много добре - каза Пърси. Сетне добави за тъмничаря: - Отвори.
Надзирателят отключи вратата и влезе в килията. Вътре Брага видя
двамина приковани към стената, разсъблечени до кръста и със запушени усти. Това не бяха същите хора, които бе видял в нощта на убийството.
- Отпушете им устите - Брага нареди на надзирателя. - Кои сте вие? Какво правите тук?
- К-к-к-акзвам се Бендънт, Ваша милост. Аз съм просто метач от Кърбисенд - честно. Не правехме нищо лошо!
- Какво търсехте в каналите под замъка?
- Ловяхме плъхове, сър - обясни другият.
- Плъхове?
- Да, сър, честно, тъй беше. Казаха ни, че днес в замъка ще има голямо събитие и че от кухнята се оплаквали от плъхове, които излизали от канала. Заради студа, сър. Казаха ни, че ще получим по сребърен тенент за всеки мъртъв плъх - само...
- Само какво?
- Само дето нямаше плъхове, Ваша светлост.
- Преди да хванем някой, бяхме зашеметени от войници и доведени
тук.
- Видяхте ли? Какво ви казах? - Арчибалд рече на Брага. - Вече са я отвели. Откраднали са я точно под носа ви; както на мен ми задигнаха писмата!
- Не биха могли. Няма как да стигнат до кулата на Ариста. Прекале-но е висока и по нея човек не може да се покатери.
- Казвам ви, Брага, тези мъже са опитни. Покатериха се по моята Сива кула, а тя е една от най-високите.
- Доверете ми се, Арчибалд. Кулата на Ариста не може да бъде изка-терена.
- Но те са го направили - настоя Белънтайн. - И аз не мислех, че е възможно, когато го сториха с мен, не и докато не отворих сейфа и плячката ми бе изчезнала. Сега вашата е изчезнала. Какво ще правите с тълпата отвън, когато не разполагате с принцеса, която да изгорите?
- Просто не е възможно - отвърна ерцхерцогът, избутвайки Белън-тайн настрана. - Вие двамата - каза докато излизаше на пазачите, които все още стояха пред килията, - елате с мен и донесете една от запушалките за уста. Време е принцесата да яви пред съда.
Брага ги поведе през замъка и през шест реда стъпала до покоите. Коридорът тук бе празен. Всички слуги се бяха събрали да слушат делото.
Преминаха покрай кралския параклис и продължиха по коридора до съседната врата. Брага я отвори и изкрещя:
-Магнус! - вътре имаше джудже с плетена кафява брада и широк плосък нос, което си почиваше. Беше облечено в синя кожена жилетка, големи черни ботуши и яркооранжева риза с издути ръкави, която правеше ръцете му да изглеждат огромни.
- Време ли е вече? - попита джуджето и скочи от леглото. Прозина се и разтри очи.
- Има ли някаква възможност някой да се е добрал до кулата и да е отвел Ариста оттам?
- Никаква - отвърна джуджето с пълна увереност. Брага навъсено гледаше ту него, ту Белънтайн.
- Трябва да знам със сигурност. Освен това тя вече трябва да слезе за изгарянето, а аз трябва да се върна на делото. Ще трябва да я доведеш. Вземи тези стражи със себе си. Един от тях има запушалка. Убеди че тя ще влезе в употреба, преди да доведете принцесата - към пазачите ер-цхерцогът добави: - Принцесата е била покварена от черна магия, тя е вещица и може да манипулира умовете ви, така че не я оставяйте да ви говори. Доведете я пред съда - стражите кимнаха и джуджето ги поведе надолу по коридора към кулата.
- Арчибалд, идете да повикате Уайлин, капитанът на стражите. Той е при главната порта. Кажете му да дойде в кралското крило и да подпомогне охраната на принцесата. Не мога да рискувам. Разбрано?
- Ще направя каквото казвате, Пърси, но съм сигурен, че вече я няма - настоя Арчибалд. - Тези копелета са невероятни. Те са като призраци и въобще не се страхуват. Работят под носа ти, ограбват те и имат наглостта да ти пратят бележка уведомявайки те какво са направили!
Брага поспря за миг.
- Наистина, защо им е да правят това? - запита се. - Ако са я откраднали, защо ме уведомяват? И ако не са, биха подозирали, че веднага бих проверил... - той погледна през рамо в посоката, в която джуджето бе изчезнало, сетне се обърна отново към Арчибалд. - Доведете Уайлин тук, веднага!
Брата затича по коридора, следвайки джуджето и двамата стражи. Точно влизаха в северния коридор, който отвеждаше право към кулата, когато ги настигна.
- Спрете на място!
Джуджето се обърна с объркано изражение. Стражите реагираха различно. По-едрият от двамата се извъртя, изваждайки меча си и запречи пътя на ерцхерцога.
* * *
- Време е да действаме, Ройс - каза Ейдриън, захвърляйки шлема си. Стандартният меч на дворцовата охрана бе тежък и неудобен за хватката му.