- Съжалявам, но не те разбирам - каза Фанън с въпросителен вид.
- Няма значение. Но принцът ме изпрати като хроникьор, а не като воин. Струва ми се, че той иска да напиша книга за случилото се днес.
- Ако го сториш, моля те не записвай как Денек изпадна в истерия заради това, че не му беше позволено да дойде. Ще навреди на семейството ни.
Всичко, покрай което минаваха, бе ново за Майрън. Бе виждал сняг, разбира се, но само в градината и метоха. Никога не бе ставал свидетел как посипва гората или как сияе по бреговете на реки и потоци. Вече пътуваха през населени земи, преминавайки през село подир село, всяко по-голямо от предишното. Майрън можеше само да се взира удивено в различните сгради, животни и хора, които виждаше по пътя. При всяко тяхно влизане в град, жителите излизаха да ги гледат. Изтичваха вън от къщите си, възбудени от заплашителното трумп, трумп, трумп на мар-шируващите войници. Някои събираха куража да запитат накъде са тръгнали, но мъжете не отговаряха, тъй като имаха изрични заповеди да пазят мълчание.
Деца изтичваха до края на пътя, където родителите бързо ги придърпваха назад. Майрън никога не бе виждал дете преди - поне не откакто той самият бе такова. Не беше необичайно за момче да бъде изпратено в абатството на осем или десет години, но много рядко, ако изобщо това ставаше някога, изпращаха някое по-рано. Най-малките от децата удив-ляваха Майрън и той ги гледаше поразен. Бяха като ниски пияници, шумни и обикновено мръсни, но всички бяха изненадващо сладки и го гледаха приблизително по същия начин, по който и той зяпаше тях. Те помахваха и Майрън не можеше да се сдържи да не помаха в отговор, макар да предполагаше, че това не е много по войнишки.
Войската напредваше изненадващо бързо. Пешите войници, подчинявайки се на заповеди като един, редуваха периоди на ускорено марши-руване с по-спокойно вървене, което бе само малко по-бавно. Лицето на всеки от тях бе мрачно, никъде не се виждаха усмивки.
Маршируваха с часове. Никой не се намеси; нямаше изтеглени напред формации, чакащи ги в засада; никакви предизвикателства по пътя. За Майрън пътуването приличаше повече на вълнуващ парад, отколкото на прелюдия към застрашителна битка. Най-накрая в далечината за първи път промержеля Меленгар. Фанън посочи голямата камбанария на Ма-реската катедрала и високите кули на замъка Есендън, където не се вееше никакъв стяг.
Изпратеният преден отряд докладва за наличието на силни войски около града. Благородниците наредиха на полковете си да оформят редици. Флагове пренасяха съобщения, стрелците настроиха лъковете си и армията преля в блокове хора. В дълги линии по трима, те се движеха в пълен синхрон. Стрелците бяха изтеглени напред и се преместиха точно зад пешаците.
Изпратени в тила, Майрън и Фанън яздеха с готвачите. От новата си позиция монахът забеляза, че част от армията се е отделила и се отправя към дясната част на града. Когато редиците достигнаха възвишението, което ги направи видими за замъка, в далечината прозвуча звукът на рог.
Техен собствен рог се разнесе в отговор и стрелците от Галилин изсипаха облак стрели върху защитниците. Стрелите полетяха и за миг изглеждаха застинали във въздуха като тъмен облак. С падането им Майрън чу далечни викове. Той гледаше с нетърпение как конните рицари се разделят на три групи. Една остана на пътя, докато другите две заеха позиции по фланговете. Главната линия ускори крачка до бързо ходене.
* * *
Когато чуха рога, Мейсън Грамън и Диксън Тафт поведоха тълпата си по улица Капризна, ефективно опразвайки Долния квартал. Това бе знакът, който Ройс и Ейдриън им бяха казали да чакат - сигналът за атака.
Откакто двамата крадци ги бяха събудили посред нощ, бяха прекарали времето си в организацията на съпротивата на Долния квартал на Мед-форд. Разпространяваха новините за убийството на Амрат от ерцхерцога, невинността на принцесата и завръщането на принца. Тези, които не се интересуваха от лоялност или справедливост, бяха изкушени от възможността да си върнат на високопоставените. Не бе трудно да убедят бедните и мизерстващите да се изправят срещу военните, които ги тормозеха. В добавка бяха и онези, които се надяваха да изникне възможност за малко грабене или да бъдат възнаградени от короната в случай на победа.