- Принцът! Отворете вратите! Пуснете го! Това е принцът!
Още викове, писък и сетне в масивната порта се появи пролука, разширила се с отдръпването на големите врати. В града цареше пълна бъркотия, докато униформени пазачи се сражаваха с тълпа облечени като ка-лайджии, носещи самоделна броня или откраднати шлемове граждани.
Олрик не спря. Пришпори коня си и се впусна в тълпата. Моувин, граф Пикъринг, сър Ектън и маршал Гаррет се опитваха да осигурят закрила за краля си, но от такава имаше малко нужда. При вида му защитниците положиха оръжие. Бързо се разчу, че принцът е жив и тези, които го видяха да галопира към замъка, размахал бащиния си меч, крещяха радостно.
* * *
Ройс чу рога, докато стоеше прикован към стълбите на кулата.
- Звучи като че вън има битка - спомена Магнус. - Чудя се кой ли ще победи - джуджето почеса брадата си. - В тази връзка, чудя се кой се бие.
- Не се интересуваш особено от делата на работодателя си, нали? -каза Ройс, изучавайки стените. Когато се опита да забие клин в една пролука, камъкът се пропука като черупка на яйце. Джуджето казваше истината.
- Само ако е свързано с работата. Впрочем на твое място не бих правил това. Извади късмет, че не уцели свързваща нишка.
Ройс тихичко изруга.
- Ако искаш да бъдеш услужлив, защо не ми кажеш как да се изкача и сляза?
- Кой е казвал нещо за услужливост? - джуджето му се ухили неприятно. - Прекарах половин година над този проект. Не желая да прека-туриш всичко в първите минути. Искам да се насладя на момента.
- Всички ли джуджета са толкова извратени?
- Мисли за това като да си построил пясъчен замък и да искаш удоволствието да го видиш разрушен от вълна. Цялото ми внимание е изострено да видя кога и как най-сетне ще се срути. Дали ще бъде погрешна стъпка, загуба на равновесие или нещо удивително и неочаквано?
Ройс извади кинжала си и го задържа за острието, за да може дребосъкът да го види.
- Наясно ли си, че мога да ти забия това в гърлото?
Бе мнима заплаха, защото не би се осмелил да хвърли такъв съществен инструмент. И все пак очакваше реакция на страх или поне подигравателен смях. Джуджето не направи нито едно от двете. То се взираше в оръжието с широко ококорени очи.
- Откъде си се сдобил с това острие?
Ройс подбели очи невярващо.
- Малко съм зает, ако не възразяваш - възобнови изследванията на стълбите. Изучаваше начина, по който се извиваха нагоре и около централното стъбло на кулата, как горните стъпала оформяха тавана за тези под тях. Погледна нагоре, сетне зад себе си.
- Стъпалото, на което съм, не пропада докато стоя на него - каза си Ройс, но достатъчно силно, за да може джуджето да го чуе. - Пада само щом стъпя на следващото.
- Да, доста находчиво, нали? Както можеш да си представиш, доста се гордея с работата си. Първоначално я бях замислил като причинител на смъртта на Ариста. Брага ме нае да изглежда като инцидент. Разнебитена стара кула в кралското жилище се срутва и принцесата е премазана. За съжаление след бягството на Олрик той промени решението си и нареди вместо това да я екзекутират. Помислих си, че никога няма да видя плодовете на тежкия си труд, но ето те теб. Колко мило от твоя страна.
- Всички капани си имат слабо място - каза Ройс. Той погледна нагоре по стълбите и внезапно се усмихна. Прикляквайки, той подскочи напред не едно, но две стъпала. Средното стъпало се измъкна от мястото си и полетя надолу, но онова, от което бе скочил, остана. - Без следващо стъпало - забеляза той, - сега то е стабилно, нали?
- Много умно - отвърна джуджето, видимо разочаровано.
Ройс продължи да прескача по две стъпала наведнъж, докато зави нагоре и се скри от погледа на джуджето. Докато се изкачваше, чу Магнус да крещи:
-Няма смисъл. Разстоянието на дъното е твърде голямо, за да го прескочиш. Все още си в капан!
* * *
Ариста бе свита на леглото си, когато чу някой пред вратата. Вероятно бе онова отвратително джудже или самият Брага идваше да я отведе на делото. Чуваше остъргване и глухи удари. Спомни си твърде късно, че не е затворила вратата с бижуто си. Отправи се към нея, но преди да я достигне, вратата се отвори. За нейна изненада, не беше нито Брага, нито джуджето. Наместо тях на прага стоеше един от крадците от тъмницата.
- Принцесо - с това казаното от Ройс се изчерпи, докато той влизаше с почтително, макар и кратко кимване в нейна посока. Бързо я подмина, изглеждаше, че търси нещо; очите му шареха по стените и тавана на спалнята й.
- Ти? Какво правиш ти тук? Жив ли е Олрик?
- Нищо му няма - отвърна Ройс, докато се движеше из стаята. Погледна през прозорците и изследва материята на завесите. - Е, това няма да свърши работа.