Намотка въже падна отгоре. Завързано за стъпало, въжето се поклащаше между принцесата и джуджето. Ройс се спускаше като паяк по крехката нишка. Когато се изравни с Ариста, той спря и започна да се люлее.
- Ето това вече е впечатляващо! - възкликна джуджето и кимна, изразявайки одобрението си.
Ройс се приземи на стъпалото до Ариста и върза въжето около кръста си.
- Трябва само да се залюлеем. Просто се дръжте за мен.
Принцесата с радост обви ръце около раменете на крадеца и стисна
здраво: колкото от страх, толкова и за безопасност.
- Можехте и да успеете - каза джуджето. - За което имате уважението ми, но трябва да разберете, че си пазя репутацията. Не мога да позволя някой да се разхожда насам-натам, хвалейки се, че се е отървал от мой капан.
И то рязко затвори вратата.
* * *
Ейдриън чу звука на рог, докато се бе изправил срещу Брага в коридора на кралските покои.
- Струва ми се, че Уайлин и стражите ще се позабавят малко - каза, подигравайки се на ерцхерцога. - Подозирам, че началникът си има по-важна работа от това да се занимава с капризите на граф от Уоррик, кога-то замъкът е нападнат.
- Жалко за теб, защото вече не мога да си позволя лукса да те държа жив - рече Брага, хвърляйки се в атака още веднъж.
Замахна към Ейдриън със светкавични разсичания. Ейдриън танцуваше надалеч, отстъпвайки все по-надолу и по-надолу по коридора. Ер-цхерцогът демонстрираше отлична форма, тежестта му бе пренесена на задния крак, докато само пръстите на предния докосваха земята; с изправен гръб, изпъната въоръжена ръка и другата повдигната в грациозна извивка. Дори пръстите на свободната му ръка бяха елегантно свити, като че държеше невидима чаша с вино. Дългата му черна коса, сред която се виждаха сребърни жилки, се сипеше до раменете му, а по лицето му нямаше и следа от изпотяване.
Обратно, Ейдриън действаше тромаво и неуверено. Меленгарският меч далеч отстъпваше на което и да е от собствените му остриета. Върхът потрепваше, докато той се опитваше да го държи стабилно с двете си ръце. Отстъпваше назад, стараейки се да поддържа разстояние между двамата.
Ерцхерцогът се стрелна отново. Ейдриън парира и сетне се гмурна покрай него, избягвайки на косъм контраудар, врязал се в стенен свещник. Възползва се от възможността да се втурне по коридора и да се вмъкне в параклиса.
- На криеница ли ще си играем сега? - предизвика го Брага.
Брага влезе и бързо пристъпи до олтара, където стоеше Ейдриън. Ко-гато ерцхерцогът замахна към него, Ейдриън отстъпи, приклекна, за да избегне помитащ удар, сетне отскочи от разсичане. Атаките на Брага рикошираха в статуите на Новрон и Марибор, отсичайки три божествени пръста. Сега Ейдриън стоеше пред дървения аналой и очакваше следващата атака на ерцхерцога, като не го изпускаше от очи.
- Толкова поетично от твоя страна да умреш в същата стая като краля - каза Брага. Замахна отдясно и Ейдриън отрази удара. Брага се завъртя на задния си крак и размаха меча си над главата в мощен насочен надолу удар. Очаквайки и разчитайки на тази атака, Ейдриън се гмурна и се плъзна по корем по излъскания мраморен под към вратата на параклиса.
Изправи се на крака и се обърна. Ударът на Брага бе разцепил вертикалния фладер на аналоя. Бе замахнал толкова силно, че мечът се беше заклещил в дървото и ерцхерцогът се мъчеше да го изтегли. Ейдриън затича към вратата, измъкна се, затвори я и я залости с меча си.
- Това ще те позабави - каза си Ейдриън, спирайки да си поеме дъх.
* * *
- Малкият червей! - изсъска Ариста през зъби.
Кулата се разклати отново и този път се посипаха по-големи парчета. Един каменен блок се понесе към дъното, събаряйки стъпало само на няколко фута от тях. И двете са разбиха на късове при удара и полетяха в пропастта. Със загубата на тези блокове, кулата започна да се изкривява и срутва.
- Дръжте се! - изкрещя Ройс, докато се отблъскваше от стъпалото. Двамата прелетяха над дупката до вратата. Той се хвана за голямата желязна халка и двамата застанаха на ръба на рамката.
- Заключил е - уведоми я Ройс. Прокара една ръка през халката и откачи шперцовете от колана си. Започна да обработва ключалката със свободната си десница. Дълбок тътен се разнесе из замъка и внезапно вързаното около крадеца въже се разхлаби. Той пусна инструментите и изтегли кинжала си. Преряза въжето точно когато стъпалото, към което бе вързано, ги подмина. Сега се срутваше остатъка от кулата.
Ройс заби кинжала си дълбоко в дървената врата, за да си осигури още една опора. Издълбаните от джуджето стени се разпръснаха на късове, летящи във всички посоки. Камък и скала ги засипваше, докато Ройс и Ариста се свиваха под мизерната защита на рамката.