Голям колкото юмрук камък удари Ариста по гърба. Тя изгуби крехкото си равновесие и изкрещя, докато политаше надолу. Ройс моментално я сграбчи. Посягайки наслуки, бе хванал роклята и значителна част от косата й.
- Не мога да ви задържа! - изкрещя той. Уви крака около нея и увисна единствено на ръката, прокарал през халката на вратата. Пръстите на принцесата бясно се опитваха да се вкопчат в тялото му, докато най-сетне намериха колана.
Ройс бе временно заслепен от облак прах и разбит камък. Когато облакът се уталожи, крадецът откри, че висяха на ослепителната слънчева светлина в това, което сега беше външната стена на централната кула. Останките паднаха в рова, натрупвайки камара натрошени скали седемдесет фута под тях. Събралата се за делото тълпа закрещя и ахна, като ги сочеше.
- Това е принцесата! - извика глас.
- Можете ли да достигнете ръба? - попита Ройс.
- Не! Ако се опитам, ще падна. Не мога...
Ройс я усети да се изплъзва отново и се опита да затегне краката си, но знаеше, че това няма да е достатъчно.
- О, не! Пръстите ми. изплъзвам се!
Прокараната през халката ръка извиваше лошо рамото му. Роклята и косата на Ариста бавно се изсулваха от десницата му. Принцесата отново се плъзгаше надолу, скоро щеше да я изпусне съвсем. Ройс усети подръпване. Вратата се отвори и силна ръка се протегна и сграбчи Ариста.
- Хванах ви - каза Ейдриън, докато издърпваше девойката. Сетне разтвори широко вратата, с което придърпа Ройс в коридора.
Лежаха на пода изтощени и покрити с парченца скали. Ройс се изправи на крака и отупа дрехите си.
- Помислих си, че я усещам да се отключва - каза, докато прибираше кинжала си от вратата.
Ейдриън стоеше на прага, гледайки чистото синьо небе.
- Ройс, харесва ми как си декорирал мястото.
- Къде е джуджето? - попита Ройс, оглеждайки се.
- Не го видях.
- Ами Брага? Не си го убил, нали?
- Не. Заключих го в параклиса, но няма да е за дълго. Което ми напомня, би ли ми заел меча си? Ти така или иначе няма да го използваш.
Ройс му подаде фалкиона, който бе част от дегизировката като страж. Ейдриън взе оръжието, извади го от ножницата и го претегли в ръка.
- Казвам ти, тези мечове са отвратителни. Тежки са и балансирани колкото пикаещо трикрако куче - сетне погледна към Ариста и каза: -Извинения, Ваше Височество. Как сте, принцесо?
- Вече съм много по-добре - тя се изправи на крака.
- За протокола, квит сме, нали? - попита я Ройс. - Вие ни измъкнахте от затвора и отървахте от ужасна смърт, а сега ние ви спасихме.
- Добре - съгласи се тя, почиствайки раздраната си рокля от прахта. - Но бих искала да изтъкна, че моето спасяване не включваше такова близко запознанство със смъртта - тя прокара пръсти през косата си. -Това наистина болеше.
- Падането щеше да боли още повече.
От коридора се разнесе силно прогърмяване.
- Трябва да вървя - каза им Ейдриън. - Негова светлост се е измъкнал.
- Внимавай - извика Ариста подире му, - той е прочут фехтовчик!
- Омръзна ми да слушам за това - изръмжа Ейдриън, докато затича обратно по коридора. Не бе отишъл далеч, когато Брага се появи иззад ъгъла.
- Значи я измъкнахте! - изкрещя той. - В такъв случай ще трябва да я убия лично.
- Страхувам се, че първо ще трябва да се справиш с мен - каза му Ейдриън.
- Това няма да е проблем.
Ерцхерцогът нападна Ейдриън, замахвайки яростно към него. Побеснелият Брага го засипа с удари. Ейдриън се опитваше да отрази ожесточените атаки, които следваха толкова бързо, че въздухът свистеше. С изписана на почервенялото си лице омраза, канцлерът продължаваше да засипва Ейдриън с атаки.
- Брага! - изкрещя Олрик от дъното на коридора.
Ерцхерцогът се обърна задъхан.
* * *
Ейдриън видя принца, застанал в далечния край на коридора. Бе облечен в броня и бял плащ, обагрен с кръв. Ръката на Олрик почиваше на дръжката на прибрания меч, а до него бяха Пикърингови и сър Ектън. Всеки от тях имаше сериозно и мрачно изражение.
- Свали оръжието! - нареди принцът с мощен глас. - Всичко свърши. Това е моето кралство!
- Дребно малко същество! - изруга Брага. Остави Ейдриън и закрачи към принца. Ейдриън не го последва. Вместо това се присъедини към Ройс и принцесата, за да наблюдава.
- Нима мислиш, че целта ми беше скъпоценното ти дребно кралство? - изрева Брага. - Това ли си мислиш? Опитвах се да спася света, глупци! Погледнете тоя червяк-принц! - обърна се и посочи Ариста. - И нея също! Те не са човеци, подобно на баща си! - с все още почервеняло лице Брага продължи да се приближава към Олрик.