Скот Мариани
Конспирацията „Моцарт“
Бен Хоуп #2
На Мери, Лана и Ричард
Зная, че ще умра.
Дали са ми aqua toffana и са изчислили точно кога ще настъпи смъртта ми, за която поръчаха реквием.
Пиша го за себе си.
Волфганг Амадеус Моцарт
1
Австрия
9 януари
Задавен от шок и ужас, Оливър Луелин побягна от зловещата сцена, препъвайки се в мрака. Спря да си поеме дъх и подпря гръб на голата каменна стена. Гадеше му се. Устата му беше пресъхнала.
Когато се измъкна от приема, за да разгледа имението, не подозираше на какво ще се натъкне. Но онова, което направиха пред очите му с непознатия мъж в онази странна зала със сводест таван, беше по-ужасно и от най-страховитите му фантазии.
Продължи да тича. Изкачи се по вита каменна стълба, мина по дълъг коридор и пак се озова в основната част на къщата с нейната класическа архитектура и изискан интериор. Дочу смеховете и безгрижното бърборене на гостите. Струнният квартет в балната зала свиреше валс от Йохан Щраус.
Телефонът му „Сони Ериксон“ беше включен на режим запис на клип. Той го изключи и го пусна в джоба на смокинга си, след това погледна стария механичен часовник на ръката си. Наближаваше девет и половина — рециталът му трябваше да продължи след петнайсет минути. Оливър приглади смокинга си и пое дълбоко дъх. Слезе по парадното стълбище и се вля в тълпата, като се мъчеше да стъпва уверено и да прикрие паниката си. Полилеите блестяха. Между гостите сновяха келнери със сребърни подноси, отрупани с високи чаши шампанско. Още от най-ниското стъпало той се пресегна за чаша от близкия поднос и я пресуши на един дъх. В другия край на залата, до високата мраморна камина, се виждаше полираният роял „Бехщайн“, на който бе свирил допреди минути. Сега му се струваше, че оттогава са минали часове.
Усети ръка на рамото си. Цялото му тяло се стегна и той се извърна рязко. Възрастен джентълмен с късо подстригана брада и очила с телени рамки му се усмихваше приятелски.
— Позволете да ви поздравя за блестящия рецитал, хер Майер — каза на немски той. — Вашият Дебюси беше великолепен. Очаквам с нетърпение втората част от програмата.
— D-danke schön — заекна Оливър и се озърна уплашено. Дали го бяха забелязали? Трябваше час по-скоро да изчезне оттук.
— Изглеждате ми пребледнял, хер Майер — сбърчи вежди старецът. — Да не ви е зле? Да ви донеса ли вода?
Оливър се замисли за вярната дума на немски.
— Krank — промърмори той. — Прилоша ми.
Обърна гръб на стареца и със залитане се запровира през тълпата. Блъсна се в красива жена с копринена рокля, обсипана с пайети, и разля чашата й. Хората наоколо го изгледаха с упрек. Той промълви някакво извинение и продължи пътя си.
Усещаше, че привлича внимание върху себе си. Погледна крадешком през рамо и видя няколко охранители с радиостанции, които се спуснаха по стълбището, сочейки към него, и се смесиха с тълпата. Някой го беше видял да се провира под ограничителните въжета. Как иначе можеха да знаят къде е бил?
Телефонът беше в джоба му. Ако го откриеха у него, записът щеше да го издаде и щяха да го убият.
Добра се до входната врата. Студеният свеж въздух го удари в лицето; от устата му излезе облак пара. Усещаше лепкавата пот на челото си.
Ливадите около голямата къща бяха затрупани от сняг. Светкавица проряза нощното небе и за миг огря старинната фасада. Масленозеленото му спортно ем джи беше паркирано между лъскаво бентли и едно ламборгини. Той се затича към него, когато зад гърба му се разнесе вик:
— Стой!
Без да обръща внимание на командата на охранителя, Оливър скочи в колата си. Двигателят запали отведнъж, той настъпи газта и потегли с приплъзване на гумите върху заледения паваж. При портала видя друг охранител, който говореше нервно по радиостанцията си. В същия миг двете високи крила от ковано желязо с позлата започнаха безшумно да се затварят пред него.
Оливър насочи колата към стесняващия се процеп и натисна докрай педала. От удара в желязото политна напред, предните калници се огънаха навътре, но колата успя да мине и се понесе по заледения път, следвана от яростните крясъци на охраната.
След по-малко от минута зад него се появиха фарове на кола, които бързо го застигаха и вече го заслепяваха в огледалото за обратно виждане. От двете страни на шосето в жълтеникавата светлина на собствените му фарове профучаваха дънери на елхи и борове.