Нещата вземаха сериозен обрат. Бен прицели ритник в слабините му. Великанът го блокира. Опита удар в гръкляна, но и той бе блокиран. Бен се дръпна назад, като си даваше сметка, че противникът му се опитва да го избута в ъгъла. През отворения прозорец до ушите му достигна и друг звук: пронизителен детски писък на ужас. Той извърна поглед по посока на звука. Прозорците на стаята гледаха към широка площадка, заобиколена отвсякъде със стръмни покривни скатове и масивни комини.
Снежната буря отвън беше в разгара си. На трийсетина метра от мястото, където се намираше Бен, фаровете на хеликоптера разсичаха снежната вихрушка, а лопатите на ротора му се въртяха все по-бързо. Джак Глас държеше Клара за ръка и се опитваше да я напъха през отворената врата на хеликоптера. Тя се съпротивляваше и риташе. Глас стискаше зъби от болка; предницата на ризата му беше черна от кръв и лепнеше по тялото.
Бен отклони вниманието си само за част от секундата, но това бе достатъчно за другия. Тежкият ботуш се заби в ребрата му и той усети как нещо вътре изпука. Изкрещя от болка, претърколи се на пода, като се държеше за гръдния кош. Пропълзя под бюрото. Великанът хвана масивната мебел за единия край и като детска играчка я премести встрани. Измъкна едно чекмедже и го разби в главата на Бен. Дървената конструкция се пръсна на трески и по главата му се посипаха всевъзможни канцеларски принадлежности. Нещо лъскаво падна на килима и привлече погледа му. Беше нож за разрязване на хартия с форма на кинжал. Юмрукът на Бен се сви около дръжката на ножа и когато великанът отново пристъпи напред, той с все сила го заби в ботуша му.
Ботушът беше от телешки бокс. Острието на ножа беше тъпо. Но Бен замахна с такава нечовешка сила, че тъпото острие мина през кожата и през крака под нея, после през гумената подметка и накрая се заби в дървения под. Великанът бе прикован върху пода като пеперуда върху корк. Той отметна глава назад и изквича от болка. Бен скочи и го ритна в слабините. Това подейства веднага. Онзи се преви на две. Бен го хвана за малките месести уши и заби коляно в лицето му.
Отвън Клара бе успяла да се отскубне от Глас. С развяна от вихъра на лопатите коса тя се затича към прозореца. Подхлъзна се на снега и падна, но бързо успя да се изправи. В този момент Глас я настигна и я сграбчи за косата. Дръпна я назад и тя изпищя.
Великанът се олюляваше, стенеше от болки, опитваше се да помести прикования си към пода крак. Бен грабна един пожарогасител от стената и го запрати с все сили в бръснатия череп. Мъжът се строполи на пода и се претърколи по гръб. Бен стовари основата на пожарогасителя върху главата му и едва не повърна, когато черепът хлътна като черупка на яйце. Великанът се сгърчи, подритна един-два пъти и притихна.
Окървавен и изнемощял от болка, Бен измъкна 44-калибровия рюгер от колана му. Отвори барабана. Беше зареден с шест тумбести патрона „Магнум“. Пропълзя до отворения френски прозорец. Глас мъкнеше Клара към хеликоптера. Беше я вдигнал и я носеше под мишница. Малките й крачета ритаха бясно.
Без да обръща внимание на острата болка от счупеното си ребро, Бен излезе на покрива. Вдигна тежкия револвер и извика Глас по име.
Въпреки шума от двигателя на хеликоптера Глас го чу и се обърна, като дръпна Клара пред себе си за прикритие. Бен видя как ръката му притисна нещо към шията й. Палецът му беше върху буталото на спринцовката.
— Ще я убия! — изкрещя той. — Хвърли пистолета!
Бен пусна пистолета в краката си и го ритна встрани. Глас се ухили въпреки болката и отново повлече детето към чакащия хеликоптер. Без да сваля спринцовката от шията й, той я прикова с белезници за седалката. Бен наблюдаваше безпомощно цялата сцена. Глас седна зад щурвала. Още в Африка се бе научил да лети и беше добър пилот. Истинска лудост беше да излети в снежна виелица като тази, но Джак Глас си беше луд и се гордееше с това.
Хеликоптерът започна да се издига. През плексигласовия прозорец Бен видя лицето на Клара. Устата й се отваряше, но снежната виелица и грохотът на мотора заглушаваха писъците й.
Бен изтича на площадката. Хеликоптерът беше вече във въздуха, вдигайки около себе си ураган от сняг, който щипеше очите на Бен. Той вдигна рюгера, но не смееше да стреля. Огледа се отчаяно наоколо, докато над главата му хеликоптерът бавно се завърташе около оста си, за да хване посоката. Покривът на къщата беше заобиколен с каменна балюстрада, висока около метър и двайсет. Той се засили и скочи върху нея. Затъкна дългата цев на револвера в колана си и разпери ръце, за да пази равновесие. Земята беше далеч под него. Глас подаде газ, хеликоптерът наведе муцуна и се приготви да отлети.