Кински беше по халат. Косата му беше разрошена, имаше набола неколкодневна брада. Беше блед, с тъмни торбички под очите.
Бен се огледа из малката кокетна, модерно обзаведена крайградска къща. По нищо не личеше, че това е дом на грубоват мъж като Маркус Кински. Всичко беше на мястото си, чисто и добре поддържано; по масичките имаше вази с цветя. Личеше си женската ръка. Хелга, досети се Бен.
Детективът видимо се зарадва, като го видя. Бен погледна гипсирания му крак; през отвора в гипса отпред се подаваха къси дебели пръсти. Цялата отливка беше покрита с подписи на приятели, дошли да му пожелаят скорошно оздравяване.
Кински улови погледа му.
— Сърби ме, та ще се побъркам! — каза той. — Нямам търпение да махна тая гадост.
— Как е тя? — попита Бен, докато Кински куцукаше пред него по коридора.
— Малко потисната — отвърна другият. — Но ще се оправи. Кораво момиче. — Той бе забелязал найлоновата торба в ръката на Бен. — Какво носиш?
— Нещо за нея — отвърна Бен. Бръкна в торбата и извади голям плюшен мечок, който набързо бе избрал в един магазин на идване. — Дано да й хареса.
— Ами защо не й го дадеш лично? — предложи Кински.
Той закуцука към стълбата за горния етаж, застана в подножието й, облегнат на патериците си, и се провикна:
— Клара, имаш гостенин!
На горната площадка се отвори врата и иззад нея надникна детското личице. Когато видя Бен, очите на Клара блеснаха от радост. Тя изтича надолу по стълбите и се хвърли в прегръдките му.
Бен бе щастлив да види отново усмивката й. Беше я виждал усмихната само веднъж — когато се запознаха. Оттогава бе преживяла какво ли не, но баща й се оказа прав. Клара беше кораво момиче.
— Май си твърде голяма и зряла да си играеш с такива неща — каза шеговито той, като й подаваше мечока.
Тя го притисна към гърдите си.
— Ще го кръстя Бен. — Лицето й сияеше. — Имам си и друг нов приятел — добави закачливо тя. — Може ли да го покажа на Бен, татко?
Кински кимна. Клара се затича радостно по коридора, дърпайки Бен за ръката.
— Муфи! — извика тя. Едно бебе ротвайлер, не по-голямо от заек, цялото покрито с черен пух, изприпка от съседната стая на тромавите си крачка и наклони глава на една страна, оглеждайки въпросително Бен. Над големите си очи имаше кафяви вежди и беше умалено копие на Макс.
— Върви да си играеш с кученцето — каза й Кински. — Двамата с Бен имаме да си говорим.
Той заведе Бен в кухнята и подпря патериците си на масата. Отвори един шкаф и извади бутилка „Джак Даниълс“ и две ниски чаши. Двамата седнаха; гипсираният крак на Кински стърчеше напред. Той наля догоре двете чаши и побутна едната към Бен. Изохка, наведе се и се опита да бръкне с два пръста в гипсовата отливка. После се отказа, изруга тихо и на един дъх преполови чашата с бърбън.
— Мислех, че си станал въздържател — отбеляза Бен.
— Отказах се. Помага ми да забравя тоя гаден сърбеж.
— Арагон ми съобщи, че ти ръководиш разследването.
Кински кимна.
— Имам чувството, че тая история ще се точи с месеци — каза той. — Ония били наели най-печения екип от адвокати, който може да се купи с пари. — Той изръмжа. — Бездруго ще им трябват на тия мизерници.
— Можеш да отрежеш бурена — каза Бен, — но не можеш да го изтръгнеш. Пуснал е дълбоки корени.
Кински вдигна рамене.
— Вероятно си прав. Лично аз обаче бих се радвал да видя как някои мръсници ще операт пешкира. Това ще ми достави известно удовлетворение.
Двамата отпиха мълчаливо от чашите си.
— Никога няма да забравя какво направи за Клара — продължи тихо Кински. — Яд ме е само, че не бях с теб да ти помагам.
— Съжалявам за твоята приятелка Хилдегард — каза Бен.
Кински вдигна чаша до устните си. Когато я постави на масата, беше празна. Въздъхна дълбоко.
— Бен, когато ми казаха за Лай… — Той не довърши изречението си. Брадясалото му лице помръкна.
Бен сложи ръка на лакътя му.
— Благодаря ти, Маркус.
Деветдесет минути по-късно той се облегна назад в коженото кресло и се огледа в луксозно обзаведената чакалня на частната клиника. Помещението беше топло и уютно, навсякъде имаше саксии и вази с артистично подредени цветя. В единия ъгъл беше поставено красиво коледно дръвче. По стъклата на прозорците тихо кацаха снежинки.