— Ето че пак се срещнахме — каза той. Думите му звучаха завалено, сякаш езикът му беше надебелял.
— Пусни я, Джак — каза Бен. — Няма полза от това.
Глас се усмихна. Притисна по-силно острието на ножа в корема на Лай.
Бен потръпна от ужас и отстъпи.
— Какво искаш? — попита той.
— Ти ми отне живота, Хоуп — каза Глас. — Сега е мой ред да ти отнема нещо.
— Ако искаш откуп — каза Бен, — ще ти платя каквато сума пожелаеш. Ще ти дам пари да си оправиш лицето. Колкото е нужно! Само я пусни.
— Ти май не разбираш — извика Глас. — Не ти ща парите!
Бен усети как сърцето му се сви в буца лед. Глас не бе отвлякъл Лай за откуп.
— Крол е мъртъв — каза той. — Всичко свърши. Пусни я сега и си върви. Няма да те преследвам повече.
Глас само се усмихна.
— Моля те! — каза Бен и отново пристъпи напред. — Пусни я.
Глас се усмихваше.
— Обещавам ти, че ще бъдеш оставен на мира — каза Бен. — Ще ти помогна. Ще се погрижа да получиш всичко, което искаш. Но бъди разумен. Пусни я.
Глас го гледаше и се хилеше.
— Вземи мен за заложник — продължаваше Бен. — Прави ме каквото искаш. Все ми е тая. Само я пусни.
През мъглата на площада се виждаха хора. Млада двойка, излязла на разходка. Зад тях семейство с деца. Някой ги посочи. Чу се вик. После друг.
На Глас явно не му пукаше от ставащото наоколо. И това беше най-страшното.
— Пусни я! — извика Бен. Усещаше как го обзема отчаяние.
Глас се хилеше. Лай се размърда в хватката му, опитваше се да се отскубне.
— Това е за теб, Хоуп! — изкрещя Глас.
Бен видя как единственото му здраво око проблесна зловещо и се досети какво следва. Видя как пръстите в черната ръкавица стиснаха здраво дръжката на пехотния нож. Видя как мускулите на дясната ръка и рамото му се стегнаха под тежкия балтон.
— Не! Не! Не!
Ръката натисна ножа. Острието потъна навътре. Кокалчетата на Глас опряха в корема на Лай. Тя се вцепени, пое си дълбоко въздух, издаде тих звук на изненада, като човек, който внезапно е усетил острие на нож да прониква в тялото му. Бен неведнъж преди бе чувал този звук.
Глас я пусна. Тя се строполи като марионетка, на която са прерязали конците. Коленете й се подгънаха. Тялото й рухна на твърдата земя; ножът беше забит в корема й до дръжката.
Женски писък отекна на площада.
Глас хвърли на Бен последен победоносен поглед и побягна. Стъпките му полека заглъхнаха в една от страничните улички.
Бен се втурна към Лай и коленичи до нея. Тя лежеше по гръб, просната върху каменния кей, и се давеше; с всеки спазъм на гръдния й кош кървави струи бликаха от гърлото й. Целият й сценичен костюм беше подгизнал в кръв. Той я взе в прегръдките си. Ръцете и лицето му полепнаха от кръвта й. Нищо не можеше да направи. Наоколо притичваха закъснели минувачи. Чу се още един писък. Млада жена се бе спряла на няколко метра и ги гледаше, закрила уста с длан.
— Повикайте бързо лекар! Линейка! — извика Бен. Пребледнели лица го гледаха объркано. Някой извади от джоба си телефон.
Лай се опитваше да му каже нещо. Той доближи ухото си към устните й. Тялото й се сгърчи в конвулсия. Той я притискаше до себе си. Не искаше да я пусне.
Но животът я напускаше.
— Обичам те — каза той.
Устните й се раздвижиха в отговор, но не се чу глас.
Докато я държеше, той усети как пулсът й ставаше все по-бавен и слаб. После изчезна напълно.
Разтърси я. Усети, че е коленичил в локва кръв, която се разширяваше встрани.
— Линейката идва — каза глухо някой отстрани.
Нямаше пулс. От устните й не излизаше дъх. Очите й бяха широко отворени.
Бен я разтърси отново.
— Дръж се, Лай! — извика той. — Дръж се! Бори се!
От очите му капеха сълзи, които се смесваха с полепналата кръв; едри червени капки се стичаха по лицето й.
— Мъртва е — чу глас над главата си.
Той зарови лице в дрехата й. Тялото й беше топло и меко. Когато я стисна, раменете й се повдигнаха нагоре. Разтърси я.
— Мъртва е — повтори гласът.
Той усети нечия нежна ръка върху рамото си. Повдигна глава. Млада руса жена стоеше до него и го гледаше.
— Аз съм медицинска сестра — каза тя. — Много съжалявам. Тя е мъртва. Нищо не може да се направи.
Бен стоеше на колене. Главата му пулсираше. Сестрата протегна ръка и затвори очите на Лай. Някой я покри с палто. Събралите се наоколо плачеха. Възрастна жена се прекръсти и замълви молитва.