От Глас нямаше и следа.
Някъде в далечината се чу рев на извънборден двигател и плясък на вълнорез, който пореше повърхността на водата. Ярка светлина го заслепи и той неволно вдигна ръце, за да закрие очите си.
Ударът за малко не го изхвърли от моторницата.
Лодката на Глас се вряза с носа си в неговата, като почти я разцепи на две. Двата изтърбушени корпуса се сляха под прав ъгъл в някаква абсурдна плаваща маса. Пропелерът на Глас се подаваше от водата и двигателят виеше на празен ход.
И тогава Джак Глас се хвърли като диво животно към Бен. Юмручен удар изкара дъха му и го запрати на дъното на моторницата. Почти в несвяст, той видя едрата фигура на Глас, надвесена над него.
Двете вкопчени една в друга лодки се въртяха в тесен кръг от пропелерите на по-голямата. Моторът на по-малката ревеше на пълни обороти, перката й свистеше във въздуха. През разбития корпус на моторницата бързо проникваше вода. След секунди тя заля гръдния кош на Бен, който лежеше по гръб на дъното. Потъваха бързо в ледените води на Канале Гранде.
— Мислех да те оставя да поживееш още малко — изрева Глас, надвиквайки се с двигателя. — Но явно съм сгрешил.
Бен с мъка се опитваше да си поеме дъх. Глас се наведе, сграбчи го за яката на коженото яке и го вдигна на крака. Обгорялото му лице беше разкривено като някаква гротескна маска на светлините на лодката.
Изведнъж широкото, набраздено от белези чело се стрелна към лицето на Бен, който с последни сили избегна удара, като в същото време заби коляно в слабините на Глас.
Глас залитна назад, но не падна.
— Искаш да ме заболи, а? — изрева той. — Не ме е страх от болка! — И той отново се хвърли с цялата си тежест срещу Бен, като го изблъскваше назад към оголения, бясно въртящ се пропелер на лодката. Ушите на Бен запищяха от неистовия вой на малкия мотор, усети въздушната струя от лопатките върху бузата си. Остра болка проряза цялото му тяло, когато перката се вряза в рамото му.
Той нанесе слепешката нов ритник и чу как Глас изохка от удара. Вкопчени един в друг, двамата паднаха на дъното на потъващата моторница. Глас беше отгоре и го сграбчи с две ръце за гръкляна, като се опитваше да го удави.
От устата на Бен изригнаха мехурчета, докато пръстите му отчаяно се опитваха да освободят гърлото му от желязната хватка. Но Глас беше чудовищно силен, докато силите на Бен го напускаха. Нямаше да успее да се освободи. Щеше да се удави.
Той сграбчи кутретата на двете облечени в черни ръкавици ръце, изви ги назад и ги прекърши едно по едно: хряс-хряс — първо лявото, после дясното.
С нечовешки писък на болка Глас пусна гърлото му. Ръцете на Бен замахнаха изпод водата и юмрукът му се заби в остатъците от носа на другия.
Ролите бяха разменени — изведнъж Бен се оказа отгоре, Глас отдолу. Потънал до кръста в надигащата се вода, той прикова с колене врага си към пода на лодката. Като го стискаше за гърлото, удари с все сили главата му в назъбения ръб на продънения корпус. Усети как нещо изхрущя. Повтори удара. Ново хрущене, и водата в лодката се примеси с кръв.
Джак Глас не беше лесен за убиване. Но този път Бен нямаше да остави работата си наполовина. Не искаше да чува от други, че Глас е мъртъв. Искаше да го види със собствените си очи. Удари го отново.
— Ти я уби! — ревеше той, докато удряше. — Ти я уби!
Водата в лодката се покачи с още две педи. Въртящият се във въздуха пропелер се потопи отново, вдигайки пръски и пяна. Накрая и двете лодки потънаха окончателно и Бен се озова във водата, размахвайки ръце и крака, за да се задържи на повърхността. С обувки и костюм това никак не беше лесно.
Внезапно главата на Глас изплува над водата на по-малко от метър встрани; устата му пое жадно въздух, зъбите му бяха оголени като на вампир.
Бен отново потопи главата му под ледената вода, но Глас се изскубна и изплува.
Бен го удари с юмрук в лицето и го натисна надолу, като този път постави ръка на темето му, за да не може да подаде глава над водата. На повърхността се появи струйка мехурчета. Глас размахваше ръце и крака, но движенията му се забавяха.
Бен го задържа още малко под водата.
Постепенно съпротивата отслабна, мехурчетата станаха по-редки.
Бен не го пускаше.
Едната ръка на Глас се подаде навън. Ръкавицата беше изпаднала. Обгорените му пръсти бяха свити, сякаш се опитваха да сграбчат нещо във въздуха. После ръката цопна безжизнено във водата.