— Съжалявам — каза тя. — Не биваше да ровя в миналото. Беше толкова отдавна.
Известно време седяха мълчаливо. Той сложи още една цепеница в камината и пак седна до нея, загледан в оранжевите искри, които излитаха през комина. Не знаеше какво повече да й каже.
— Липсва ми Оливър — каза внезапно тя.
— И на мен ми липсва — отвърна той. — Иска ми се да се бяхме виждали по-често през последните години.
— Той те споменаваше много.
Бен поклати глава.
— Какво, по дяволите, е правил при онова езеро?
— Никой не знае със сигурност — каза тя. — Единственият свидетел на инцидента е дамата, с която е бил онази вечер.
— Коя е тя?
— Мадлен Лоран. Съпруга на някакъв дипломат. Получил се лек светски скандал. Имало намеса на странични хора, които настоявали следствието да протече при пълна дискретност. Някои от подробностите са доста завоалирани.
— Разкажи ми какво всъщност е станало.
— Знам само, че е бил на някакво събиране, всъщност официален прием с фракове и тъй нататък, на който били поканени много важни хора. Не знам нито къде се е провел, нито кой друг е бил поканен на него. Ако е имало свидетели, вероятно не са искали да се замесват в скандала.
— Фракове и важни хора, казваш — промърмори замислено Бен. — Не ми звучи като събитие, на което Оливър би отишъл.
— Бил е с нея. Тя твърди, че я бил преследвал. Съпругът й бил някъде другаде. Пили шампанско. Той изпил доста порядъчно количество.
— Това си е в негов стил — призна Бен.
— Двамата пили и танцували през цялата вечер. Тя също си била пийнала, но не чак колкото него. Постепенно нещата стигнали дотам, че той настоявал да отидат някъде насаме. Тя твърди, че й предлагал да я откара в хотел, да си наемат стая заедно.
— Не са ли могли просто да се вмъкнат в някоя от спалните?
— Явно не.
— Не ми звучи убедително. Не беше в стила му да шофира пиян.
— И аз си казах същото — отвърна Лай. — Само че видях колата, беше я ударил на път за хотела. Така че е истина. Видях щетите по нея.
— Онова старо ем джи ли?
— Да. Беше го смачкал здравата. Предницата беше цялата огъната и хлътнала. Сякаш се бе удрял в стена или нещо такова.
— Ако се е появил в хотела пиян и със смачкана кола, сигурно е имало и други свидетели — каза Бен.
Тя поклати глава.
— До хотел изобщо не са стигали. Явно не са могли да чакат. Просто са отбили от пътя на някакво закътано място.
— Край езерото?
Тя кимна. Лицето й се изопна.
— И там е станало всичко. Според жената той си мислел, че ще е забавно да се попързаля по леда.
— Това пък съвсем не е в негов стил!
— Знам — каза тя. — Но по всичко личи, че тъкмо така е станало. Дошла му е тази щура идея и е излязъл на леда. Отначало и на нея й се сторило смешно. После се отегчила и се върнала в колата. Заспала на седалката.
— Толкова е била пияна, че неусетно да заспи? — отбеляза Бен. — Странно, защото впоследствие си спомня доста подробности.
— Предавам ти само това, което твърди тя. Няма доказателства, че е било нещо по-различно.
— Той кога е излязъл на леда, преди или след секса?
— Според нея до секс не се е стигнало.
— Значи той е бил толкова нетърпелив, че не е дочакал да стигнат до хотела, пък като спрели край езерото, най-напред отишъл да се попързаля?!
— Знам, знам — каза тя. — И аз си помислих същото. Не звучи никак логично. Но предполагам, че е бил пиян…
Бен въздъхна.
— Е, добре. Разкажи ми всичко докрай.
— Тя се събудила, премръзнала от студ. Предполага, че е станало след около половин час. — Лай се спря, въздъхна, притвори очи, отпи глътка вино. — И това е. Била сама. Оливър не се бил върнал от леда. Не се виждала и следа от него. Само дупката, през която бил пропаднал.
Бен разтърка огъня. Не каза нищо; мълчаливо претегляше чутото. По дяволите, Оливър, та ти си специално обучен да не се замесваш в такива неща! Как можа да го допуснеш, глупако! Такава нелепа смърт…
— А какво търсеше Оливър в Австрия? — попита накрая той.
— Събираше материал за книгата си.
Бен остави ръжена.
— Книга ли? Каква книга, роман ли?
— Не, пишеше нещо за Моцарт.
— Биография, така ли?
— Не за живота на Моцарт — каза тя. — Житейската му история е описвана милион пъти. По-скоро за неговата смърт.