— Странна тема. Не че съм осведомен кой знае колко по въпроса.
— Оли се беше посветил изцяло на тази тема. Постоянно ми пращаше бележки, за да ме държи в течение на проучванията си. Аз го финансирах, така че може би се е чувствал задължен да го прави. Така и не ми оставаше време да прочета нещата му, а когато се случи… този инцидент, вече не можех да ги докосна. Дори в деня на смъртта си ми беше изпратил нещо. Така и не го отворих. — Тя наведе глава, отпи от виното си и продължи: — Но през последните два месеца постепенно стигнах до идеята да продължа започнатото от него.
— Да довършиш книгата му, така ли?
— Ами да! Мисля, че бих го направила в негова памет. — Лай посочи с палец през рамо. — Всички те му бележки са тук, изпратих ги с багажа от Монте Карло. Опаковани са в един от онези кашони ей там. — Тя се усмихна. — Смяташ ли, че е толкова смахната тази идея?
— Коя, да довършиш книгата му? Не, смятам, че е чудесна. А ти мислиш ли, че ще успееш?
— Аз съм все пак певица, а не писателка — отвърна тя. — Но темата е интересна и, да, наистина смятам, че ще се справя. Може пък да ми е и от полза. Нали разбираш, да ми помогне да приема смъртта, загубата на близък човек…
Бен кимна замислено. Наля отново чашите. Бутилката беше празна и той си помисли да донесе още една.
— Смъртта на Моцарт — каза унесено той. — Аз пък си мислех, че и за нея всичко се знае.
— Че е бил отровен от завистлив съперник? — Тя се изсмя. — Тази теория е доста остаряла. Пореден мит, който се взриви с времето.
Бен вдигна чашата си и се загледа в танцуващите пламъци през червения филтър на виното.
— А каква беше гледната точка на Оливър?
— Той твърдеше, че проучванията му са довели до сензационни разкрития около теорията за убийството на Моцарт. Ето защо придаваше такова значение на книгата си.
— И кой все пак го е убил?
— Според Оливър това може да е било работа на масоните — каза Лай.
— Някакви типове с ленти през рамо и с един навит крачол на панталона?
Тя го изгледа ядосано.
— Оливър го приемаше доста сериозно.
— А защо им е било на масоните да правят такова нещо?
— Заради „Вълшебната флейта“.
— Онази опера, която спомена. Има ли още, или очакваш да отгатвам?
— „Вълшебната флейта“ е пълна с масонска символика — обясни търпеливо тя. — С тайни, които масоните са положили клетва да опазят.
— И откъде Моцарт е научил всичките тези тайни?
— Ами просто самият той е бил масон.
— Виж, това не го знаех. И какво? Раздрънкал се е и те са го цапардосали с нещо тежко по главата?
— Да речем. Самата аз не знам много повече по въпроса.
— Сигурно ще се получи интересно четиво. — Бен се усмихна. — А откъде Оливър е получавал всичката тази информация?
— От откритието на татко — отвърна тя. — Не помниш ли?
Той помнеше.
— Онова писмо…
Лай кимна.
— То беше в основата на проучванията му. Книгата щеше да се нарича „Писмото на Моцарт“.
Бен се канеше да отговори нещо, когато телефонът й иззвъня. Тя го измъкна от джоба си.
— Лай Луелин.
От другата страна Бен дочу мъжки глас. Лай слушаше намръщено.
— Вече не съм в „Дорчестър“ — каза тя. Последва кратка пауза. — Намирам се на вилата си, Лангтън Хол… За какво става дума?
Бен не чуваше какво казва мъжът. Вместо това наблюдаваше Лай внимателно. Очите й се разшириха.
— О, господи! Цялата къща?! — Отново пауза. Тя изглеждаше разстроена. — Не са били докоснати? Не… е, добре. — Нова пауза. Тя вдигна ръка и несъзнателно разроши косата си. — Добре — каза тихо тя. — Аз ще… благодаря ви, че ме информирахте.
Лай прекъсна връзката и въздъхна дълбоко.
— Господи! — промълви тя.
— Какво има?
— Беше полицията. Апартаментът ми в Лондон е бил… разбит.
8
Виена
Детектив сержант Маркус Кински никога не забравяше човешко лице. И сега, когато забеляза жената насред многолюдния площад, той инстинктивно я последва.
Беше студен виенски следобед; от надвисналото небе всеки момент щеше да завали сняг. Тя се провираше ловко през тълпите туристи и пазаруващи. Облечена беше с тъмносиня пелерина и барета в същия цвят — небрежно, но в никакъв случай не евтино. Кински пазеше трийсетметрова дистанция, без да отделя очи от обекта; леденият декемврийски вятър развяваше старата му шуба. Той я видя да влиза в чайната.