Бен обаче усещаше, че съзнанието й е заето с тревожни мисли.
— Знам, че не ти се иска да се връщаме за пореден път на тази тема — подхвърли той, — но е редно да знаем какво всъщност се случва.
Тя заби поглед в краката си.
— Не разбирам.
— Убедена ли си, че не търсят нещо в апартамента ти?
Лай въздъхна.
— Казах ти, този апартамент ми беше само база в близост до Операта. Не държах нищо в него и почти не се свъртах там.
— И си абсолютно сигурна, че е бил празен, когато си се нанесла? Че нищо не е забравено от предишните наематели?
Тя поклати глава.
— Както ти казах, наех го празен. Не, търсят нещо мое. Нещо, свързано с мен, но какво ли?
Бен не отговори. Протегна ръка и леко я стисна за рамото. Мускулите й бяха напрегнати. Тя се дръпна крачка встрани и ръката му увисна във въздуха.
Той вдигна поглед към небето. Всеки момент щеше да завали. Разхождаха се от близо час.
— Да се връщаме — каза Бен.
Докато извървяха обратния път към къщата, оловни облаци бяха закрили слънцето. Вятърът се засилваше и вече запръска. Лай отключи задната врата и Бен тръгна по коридора към кухнята, където бе оставил раницата си. Посегна към телефона, и изведнъж замръзна. Очите му се присвиха.
Лай забеляза това.
— Какво има?
Той я погледна повелително и притисна показалец към устните си. Тя направи жест, сякаш искаше да каже: „Нищо не разбирам“.
Той се пресегна мълчаливо, хвана я над лакътя и я дръпна след себе си към другия край на стаята. Отвори рязко вратата на килера и я побутна вътре.
— Бен… — Очите й бяха широко разтворени от страх и объркване.
— Не мърдай, не издавай звук! — прошепна той и затвори вратата след нея.
Огледа се и грабна тежкия чугунен тиган от готварската печка. Излезе през открехнатата врата на кухнята и с безшумни стъпки се запромъква по облицования с ламперия коридор.
Откри ги в кабинета й. Бяха двама, с гръб към него. Маскирани и въоръжени. С еднакви военни куртки и автоматични пистолети в кобури, препасани през гърдите.
Не си губеха времето. Около тях се въргаляха преобърнати кашони, а съдържанието им беше изсипано върху голите дъски. Навред бяха разпръснати партитури, писма, книжа. Мъжът отляво ровеше в куфар, мятайки дрехи по пода. Този отдясно бе коленичил пред камината и с двуостър боен нож разрязваше голям кашон, облепен с тиксо.
И двамата не забелязаха, когато Бен пристъпи в стаята.
Кашонът се отвори и от него изпаднаха книги и папки с документи. Мъжът бръкна вътре и извади тънък класьор. Разгледа го и махна с ръка на другия.
Мъжът отляво тъкмо извръщаше лице към него, когато ръбът на тигана се вряза в черепа му като острие на брадва. Той се строполи безжизнен на пода.
Другият захвърли папката и посегна към пистолета си. Бен се оказа по-бърз и му нанесе премерен удар в гърлото, предназначен по-скоро да го зашемети, отколкото да го убие. После, преди да бе паднал на пода, го стисна като менгеме за врата.
— За кого работиш? — попита тихо той, докато със свободната си ръка измъкваше пистолета от треперещите му пръсти. Беше голям и тежък — колт 45-и калибър от неръждаема стомана, пълнител с голяма вместимост, патрон в цевта, с вдигнат ударник и поставен на предпазител. Беше лъскав и миришеше на прясна смазка.
Бен беше привърженик на простото и ефективно водене на разпит. Той свали предпазителя на пистолета и притисна дулото в слепоочието на мъжа.
— Казвай бързо или си мъртъв — натърти той.
Мъжът започна да подбелва очи през процепите на маската. Бен охлаби хватката върху гръкляна му. Погледна надолу, към захвърления на пода тънък класьор. Напряко върху предната му корица с маркер пишеше „Писмото на Моцарт“.
Бен натисна по-силно дулото към черепа му.
— Какво става тук? — запита той.
Вратата се отвори с трясък. В стаята влетя трети мъж и още от прага започна да стреля. Въздухът се изпълни с миризма на барут. Бен нямаше къде да се скрие. Покрай главата му профуча куршум; той усети с кожата си ударната вълна.
Сграбчи пленника си за яката, вдигна го от пода и го завъртя пред себе си, за да го използва вместо щит. Мъжът изпищя от болка, когато няколко куршума се забиха с глух удар в гърба му. Зарита конвулсивно, единият му крак закачи класьора, капакът се отвори и отвътре се посипаха документи; някои от тях полетяха към камината.