Бен се прицели с пистолета над рамото на мъжа и натисна спусъка. Колтът ритна два пъти, един след друг проехтяха два оглушителни изстрела. Тялото на нападателя се изви във въздуха, удари се с гръб в стената и полека се хлъзна надолу.
Бен пусна на пода трупа на своя доскоро жив щит. Съдържанието на класьора беше разпиляно върху решетката пред камината. Част от документите бяха обхванати от пламъци, които се разпространяваха бързо. Гореше ъгълът на килима. Той умело стъпка огнените езици и изрита почернелите останки хартия по-далеч от камината.
Пресече стаята и клекна до третия мъж, за да го огледа. Беше облечен по същия начин, носеше същата маска и оръжие като другите двама. Първият куршум го бе улучил в гърдите. Вторият бе попаднал по-високо поради ритането на пистолета и бе отнесъл горната половина на черепа му. Бен въздъхна. И тримата неканени пришълци бяха отнесли тайните си в гроба.
Той се ослуша напрегнато. Някъде из къщата се затръшна врата. Лай? Скочи и се затича по широкия коридор. Отвън се чуха викове, рев на форсиран докрай дизелов двигател, бързи стъпки по чакъла пред къщата. Той пробяга на един дъх разстоянието до главния вход на къщата, като за миг се подхлъзна върху полирания паркет. Отвори със замах вратата тъкмо когато четвъртият мъж се хвърляше в чакащия форд транзит, който потегли по алеята, разпръсквайки чакъл изпод гумите си.
Бен вдигна колта и изстреля бърза поредица от шест куршума в задните врати на вана. Прозорците се пръснаха на сол.
Колата занесе на една страна, но продължи стремително да се отдалечава. Бен изстреля още два куршума към гумите, но целта вече се бе смалила в далечината. След миг стигна края на алеята и изчезна от погледа му.
Бен изруга и се върна тичешком в къщата. Пресече кухнята и отвори вратата на килера.
Лай се нахвърли с крясък върху него и замахна с дългото метално електрическо фенерче към главата му. Ако го бе улучила, със сигурност щеше да го изпрати в кома. Той избегна удара и я стисна за китката. Тя дишаше тежко и имаше обезумял поглед. На Бен му се стори, че сякаш не го позна.
Той я разтърси.
— Лай! Това съм аз… Бен!
Тя се опомни и го погледна. Лицето й беше бяло като вар.
— Имахме неканени гости — обясни той. — Вече си в безопасност. Но трябва да се махаме оттук, и то бързо. Скоро може да дойдат и други. — Той се извърна и понечи да излезе.
Тя трепереше цялата.
— Къде отиваш?
— Събери си нещата — каза той. Взе си раницата и я отнесе в кабинета. Затвори вратата след себе си и събра от пода обгорелите хартии. Някои от тях се разпаднаха на пепел в ръцете му. Той въздъхна.
Сред документите имаше подплатен малък плик, лек и тънък. Единият от ъглите му беше леко опърлен от огъня, но иначе му нямаше нищо. Не беше отварян. Отгоре бе надписан до Лай на адреса й в Монте Карло. Пощенското клеймо беше от Виена, ден след смъртта на Оливър.
Бен нахвърля всичко обратно в класьора. Върху надписа „Писмото на Моцарт“ лъщеше капка все още незасъхнала кръв. Той разкопча раницата си и пъхна класьора вътре.
Взе двата колта от убитите, прибра и всички резервни пълнители от паласките им. Тези мъже явно бяха професионалисти. Претърси ги. Не носеха в себе си никакви документи, никакви лични вещи — нищо, по което да бъдат идентифицирани.
Вдигна поглед и видя, че дръжката на вратата се завъртя. Преди да успее да я спре, Лай влезе при него.
Когато очите й обхванаха стаята, тя замръзна. Трима мъртъвци лежаха на пода сред локви кръв с изцъклени през процепите на маските очи и разперени крайници. Кръв имаше и по една от стените, където се бе свлякъл трупът. От черепа на единия стърчеше дръжка на тиган. Тя се олюля и с мъка се задържа на краката си.
— Не исках да видиш всичко това — каза й Бен, като я хвана за лакътя и полека я изведе от стаята.
— Ти ли го направи? — попита тя задавено.
— Виж, нямаме време за разбор. Готова ли си да тръгваме?
Лай кимна едва-едва.
Бен погледна часовника си. От бягството на оцелелите нападатели бяха изминали десет минути.
— Трябва да сечем напряко през ливадите и да потърсим транспорт.
— Аз имам кола — каза Лай. — В гаража отзад.
10
Австрия
Ева заключи вратата на спалнята и се облегна за няколко секунди на нея със затворени очи. Откога ли я следеше онзи едър полицай… как му беше името? Бързо се сети: Кински. Детектив Маркус Кински.