— Дай топката де — подкани го той. — Още веднъж ще я хвърля, и после се махаме. И без това нямаме работа тук.
Кучето внимателно пусна топката в дланта му. Беше олигавена и покрита с кал.
— Нямаш представа какъв си късметлия — каза му Кински. — Къде да можех и аз да гоня топки по цял ден… Повярвай, приятелю, това е далеч за предпочитане пред мръсотията, в която съм принуден да се ровя. — Той запрати още веднъж топката във високата изсъхнала трева и кучето се втурна след нея, хвърляйки подире си замръзнала кал.
Макс търсеше топката, душейки сред тръстиките. Изглеждаше неуверен, удряше с лапа земята пред себе си и въртеше насам-натам голямата си глава.
— Само не ми казвай, че отново си я загубил — извика ядосан Кински. Пристъпи напред и се взря да открие синкавото гумено кълбо сред заскрежената трева и калта. Търсейки играчката си, Макс бе повалил изсъхналата трева и тръстиките върху голям участък от брега. — Хубава работа! — смъмри го той. — Хич не ти пука, че тия топки струват по осем евро парчето. Ах ти, негоднико!
В калта се валяха фасове. Кински инстинктивно си дръпна ръката — страх го бе да не се набоде на игла, защото наоколо сигурно се навъртаха и наркомани. Тези нещастници осираха всичко около себе си.
Изведнъж се взря по-внимателно. Вдигна един фас и го приближи до очите си. Не, не беше фас, а гилза. Месингът беше потъмнял и изгубил блясъка си, на места зеленееше. Ръждивият капсул в основата на гилзата бе хлътнал навътре в средата при произвеждане на изстрела. Около него с миниатюрни букви бяха щамповани думите: 9 мм парабелум.
Кой ли бе стрелял с деветмилиметрови патрони на брега? — запита се Кински, докато ровеше във високата изсъхнала трева. Макс седеше на крачка встрани и го фиксираше с поглед. Той разгърна една замръзнала туфа и намери втора гилза. После още една, после още две, полускрити сред пожълтелите стебла. Заскуба тревата и откри още, и още, и още. За три минути успя да събере двайсет и една гилзи; вдигаше ги една по една с върха на химикалката си.
Двайсет и една гилзи — доста изстреляни патрони на едно място. По всяка вероятност от един-единствен стрелец, заел позиция на брега. При това едва ли бе ползвал обикновен пистолет, освен ако не е бил с удължен пълнител. По-вероятно бе стрелял с автоматично оръжие — картечен откос, продължил около секунда и половина. Това си беше сериозна работа. Плашеща.
Нахлузвайки отново една по една гилзите на края на химикалката си, за да не оставя отпечатъци, той внимателно ги разгледа. Всичките имаха отстрани едни и същи драскотини от триенето със стените на тесния пълнител; горният им ръб беше леко хлътнал по един и същи начин при силния удар в изхвърлящия механизъм на затвора. Миризмата на барут отдавна се беше изпарила. Кински пусна гилзите една по една в найлоново пликче и ги прибра в джоба на якето си. Изправи се, забравил за гумената топка. Пресмятайки наум траекторията на изхвърлените от затвора гилзи, се опитваше да определи точното местоположение на стрелеца.
Дойде му една идея. Наоколо нямаше никого. Той се пресегна и замислено почеса Макс по главата. Заведе го до колата. Отвори задната врата и кучето тромаво скочи вътре с изплезен език. Резервната гума беше прикрепена с ремъци към вътрешната стена на калника; той я разкопча, свали я от колата и я дотъркаля до езерния бряг.
През цялото време мъглата над езерото се сгъстяваше и когато Кински запрати гумата далеч навътре върху замръзналата му повърхност, от брега тя изглеждаше като размазано черно петно. Гумата се търкаля известно време, докато загуби инерция, спря и се захлупи на една страна.
Той бръкна в якето си и откопча каишката на кобура. Свали предпазителя на служебния зиг зауер, огледа се и изстреля един патрон в леда малко встрани от гумата. Резкият изстрел от 9-милиметровия пистолет оглуши тъпанчетата му и отекна над смълчаното езеро. Той изстреля още един патрон, после още един, след което свали оръжието и зачака.
Ледът се пропука. Резервната гума от колата му се хлъзна във водата и потъна с глухо гъргорене на петнайсетина метра от брега.
В този момент по-важни неща занимаваха Кински от цената на едно скъпа гума с джанта за мерцедес. Той си мислеше за теглото на възрастен мъж. По-дебел лед изискваше по-голямо усилие, за да се пропука. Колко по-голямо обаче? Дали двайсет и един патрона от 9-милиметров картечен пистолет биха свършили работа? Той бръкна в джоба си и усети глухото подрънкване на гилзите. Някакво вътрешно чувство му подсказваше, че се бяха въргаляли на езерния бряг от миналия януари.