13
Оксфордшър
Видеозаписът беше заснет с трепереща ръка, картината танцуваше и беше размазана. Камерата бавно обхвана голямото помещение с каменни стени, осветено в оранжево от пламъците на стотици свещи, които хвърляха дълги сенки върху пода от черни и бели мраморни плочки. Три масивни каменни колони в краищата на залата образуваха широк триъгълник, издигайки се до сводестия таван. Пред отсрещната стена имаше платформа, прилична на подиум или малка сцена. Над нея на пламъчетата на свещите проблясваше позлатена скулптура — глава на овен с дълги извити рога. Лай се намръщи.
— Що за място е това?!
— Дочувам нещо — промърмори Бен, пресегна се и усили звука на лаптопа. Оказа се тежкото дишане на човека, който снимаше с камерата. Изведнъж ръката му отскочи встрани и картината се размаза напълно. „Мили боже!“, извика уплашен глас в близост до микрофона.
— Но това е гласът на Оливър! — прошепна Лай. Пръстите й уплашено стискаха ръба на масата.
Двамата не откъсваха очи от екрана. Картината се стабилизира. Тъмен безформен предмет заемаше около една трета от кадъра.
— Крие се зад някаква колона — каза Бен.
В залата влязоха някакви хора. Отначало фигурите им изглеждаха размазани и подскачащи, после автофокусът се задейства и картината се избистри. Бяха мъже, които минаха в индийска нишка през нещо като арка. Около дузина, може би петнайсет, всичките облечени в строги черни костюми. Камерата се дръпна назад; колоната почти ги закриваше.
— Оли, какво правиш там?! — изхлипа Лай.
Мъжете се подредиха в полукръг около подиума. Всичките заеха една и съща стойка със събрани по войнишки крака и с ръце на гърба. Лицата им не се виждаха. Най-близкият беше на няколко крачки от мястото, където се криеше Оливър. Камерата се задържа за миг на гърба му, после се изкачи нагоре по шията и се спря върху късо подстриганата пясъчноруса коса. Обективът се фокусира върху ухото на мъжа. Беше обезобразено и прорязано от белег, сякаш някога бе откъснато и пришито наново.
Бен насочи вниманието си към подиума, като се опитваше да различи детайли от онова, което ставаше там. Изведнъж си даде сметка, че вижда нещо като олтар, който се намираше в центъра на залата, осветен отвсякъде от десетки свещи, поставени в ниши на стените. Каквото имаше да се случва, щеше да стане именно тук. Оливър беше попаднал на нещо като религиозен ритуал. При това много различен от всичко, което Бен и Лай бяха виждали преди.
В средата на олтара се издигаше вертикален дървен стълб, около петдесетина сантиметра дебел и около два и половина метра висок, груб и неодялан. От метален пръстен, закован на върха на стълба, се спускаха две дебели тежки вериги.
Изведнъж настъпи раздвижване. Зад олтара се отвори желязна врата. В залата влязоха още трима мъже. Двамата бяха с черни качулки. Третият приличаше на техен пленник — бяха го сграбчили за ръцете, а той отчаяно се съпротивляваше. Качиха го на подиума и го довлякоха до олтара.
Камерата се тресеше, тежкото дишане в микрофона зачести. Малко по-далеч виковете на пленника отекваха между каменните стени.
— Не ти препоръчвам да гледаш нататък — каза Бен, който усети как собственият му пулс се учестява, и посегна да натисне стоп бутона.
— Не го спирай! — рязко каза тя.
Двамата мъже с качулките блъснаха пленника към дървения стълб и го приковаха с веригите. Виковете му се усилиха. Единият пристъпи към него и вдигна ръце към лицето му. Беше с гръб към камерата и не се виждаше какво прави. Писъците на прикования се чуваха пронизително, той се мяташе като обезумял на веригите си.
После качулатият се дръпна встрани. От устата на пленника висеше нещо, което приличаше на тънко въже или метална жица. Въжето се изопна и Бен с ужас разбра какво предстои да видят. Камерата подскачаше в ръцете на Оливър.
— Боже милостиви! — възкликна в ужас Лай. — Пробили са му езика с кука.
Качулатият се извърна с лице към публиката. Въжето беше опънато докрай. Пленникът не можеше повече да крещи. Езикът му стърчеше на петнайсетина сантиметра извън устата. Очите му бяха изцъклени, тялото му се тресеше.
Другият качулат мъж пристъпи напред. Вдигна над главата си ритуален кинжал.
Острието описа блестяща дъга във въздуха. Главата на пленника се люшна назад, от устата му рукна кръв. Въжето се изви като камшик във въздуха с езика на прикования, закачен на куката. Главата на нещастника се мяташе, очите му се въртяха в орбитите си.