— Не те будалкам — отвърна той. — Не ми е в стила. Специални части значи, че всяка част ми е специална. Такъв съм аз, специален отвсякъде.
Тя се изкиска и закачливо го сръга с юмрук в гърба. Той продължи да свири с дясната ръка, докато с лявата я обгърна през кръста и я придърпа към себе си.
— На столчето има място за двама ни — каза Оливър. — Сядай, ще те науча на един дует.
Тя седна и притисна бедрото си в неговото.
— Как се казваш? — попита той.
— Бърни.
Бен се подсмихна и отпи от чашата си. Двамата с Джо бармана се спогледаха многозначително. Редник Луелин не си губеше времето.
Вратите се отвориха, влязоха четирима младежи и седнаха около една маса в средата на помещението. Бяха на двайсет и пет-шест, наперени, самоуверени. Единият пристъпи към бара и поръча наливна светла бира, без да отговори на приветливото кимане на Бен. В това време друг от младежите — едър и затлъстял, с белезникаво, подпухнало като тесто лице, се извърна тежко на стола си и подвикна към момичето:
— Бърни! Я ела тука!
Присвитите му очи се впериха в гърба на Оливър, който в този момент й показваше простичкия дует.
Бърни нервно скочи на крака.
— Трябва да тръгвам — прошепна тя на Оливър, който разочаровано сви рамене и подхвана ноктюрно от Шопен.
Бърни се премести на масата на четиримата.
— Кво се занасяш с тоя? — запита троснато дебелакът. — Не го ли видиш какъв е?
— Безобидна закачка — отвърна тихо тя. — Остави го на мира, Гари.
Оливър спря да свири. Вдигна полуизпитата чаша бира от капака на пианото и я пресуши на един дъх, погледна часовника си и излезе от бара. Докато минаваше покрай тях, Бърни изви глава и му се усмихна замечтано.
Четиримата се спогледаха. Гари повдигна вежди и посочи с глава вратата.
— Ти чакай тука — изръмжа той на Бърни и отблъсна стола си назад. Четиримата изгълтаха набързо бирите си и станаха. Тръгнаха към вратата. Бърни ги погледна уплашено.
— Гари… — започна тя.
— Затваряй си човката — сряза я Гари, насочил месест показалец в лицето й. — Ти си виновна, мърло! Колко пъти съм ти казвал да не се занасяш с войници!
Четиримата се запътиха навън с решителна крачка.
Бен, който бе наблюдавал цялата сцена, мрачно въздъхна. Постави чашата си на бара и се смъкна от високия стол.
Отвън четиримата вече бяха настигнали Оливър в тесния проход между сградите и го бяха притиснали до една стена. Двама от тях бяха извадили сгъваеми ножове. Гари го удари с юмрук в корема и Оливър отначало се преви на две, после внезапно се изправи и тресна нападателя си с чело между веждите. Дебелакът изпищя от болка и залитна назад; от разбития му нос шурна кръв. Другите трима вкупом се нахвърлиха на Оливър, двама опряха ножове на шията му, докато третият го ритна в корема. Взеха му портфейла и започнаха да вадят банкноти.
В това време Бен се бе приближил безшумно зад тях. Гари беше зает с разбития си нос, та той се насочи към другите трима. Сграбчи единия от ножарите за косата и с ритник в свивката на коляното го тръшна на земята. Докато онзи се гърчеше и виеше от болка, Бен можеше с лекота да го довърши, но се задоволи да го изрита с все сили в чатала. Пострадалият нададе животински писък, а другите двама пуснаха Оливър и побягнаха.
Гари вдигна юмруци. Лицето му беше обляно в кръв. Бен знаеше точно какво да очаква от него. Беше типичен кръчмарски побойник — несръчен, без мозък и тренинг. Разчиташе на сляпа ярост, физическа сила и малко късмет. Ей сега щеше да се спусне напред като разярен бик. Ударите му щяха да са бавни, юмруците да описват широка крива, която един добре трениран боксьор можеше да блокира без всякакво усилие. А блокираш ли му удара, успееш ли да влезеш в кривата на замаха, можеш да го проснеш с едно кроше.
Гари се нахвърли върху него точно както бе очаквал. Единственият проблем на Бен бе как да го извади от строя, без да му причини тежки наранявания. Още при първия замах хвана юмрука му като в клещи и му счупи китката. Последва саблен удар, който превърна устните на Гари в кърваво желе и го запрати с темето напред в кофите за боклук. Просна се по гръб върху мокрия бетон до приятеля си, който се мяташе и пищеше от болка, стиснал в шепи смазаните си тестиси.
Бен помогна на Оливър да се изправи. Младежът още не можеше да си поеме въздух след здравия ритник в корема.
— Хайде, да вървим — подкани го Бен, като го подкрепяше. Под краката им изхрущя нещо. Бен погледна надолу. Бяха зъбите на Гари.