— Дойде тъкмо навреме да ги отървеш — изхриптя Оливър. — Аз сигурно щях да ги убия. — Той изгледа намръщено Бен, после внезапно го позна. — Сър! — рече смаяно той.
— Забелязах това — отвърна Бен. — Специални части, а?
Портфейлът на Оливър се търкаляше върху мократа земя. Бен се наведе и събра изпадалите от него хартийки. Шофьорска книжка, пари, снимка. Постави всичко обратно в портфейла, сгъна го и посегна да го върне на Оливър.
И тогава се спря. Отвори портфейла. Извади снимката. Погледът му се задържа дълго върху нея.
На снимката бяха Оливър и някакво момиче по време на парти. Той я беше обгърнал с ръка и правеше клоунски физиономии срещу обектива.
Ала Бен не гледаше Оливър.
Момичето беше със зелена вечерна рокля, която подчертаваше цвета на очите й; лъскавата й черна коса се спускаше на вълни върху голите рамене.
За няколко мига Бен не можа да откъсне очи от снимката. Накрая, преди да я върне в портфейла, я размаха пред лицето на Оливър.
— Ако имах такава приятелка — каза той, — нямаше да се набутвам в каши заради такива като Бърни.
Оливър взе портфейла и го пусна в джоба си. Обърса кръвта от горната си устна.
— Добър съвет, сър — каза накрая той. — Само че не ми е приятелка. Това е по-малката ми сестра.
5
Лондон
Бен пресече импозантното фоайе на хотел „Дорчестър“ и застана на рецепцията.
— Дали мис Луелин е още в стая 1221? — попита той.
След три минути забързаните му стъпки заглъхваха в мекия килим по коридора към вратата й, докато се чудеше какво ли иска от него и какво би могъл да й каже след толкова време.
Зави зад един ъгъл и видя насреща си някакъв мъж. Нямаше вид на човек, който чака някого, нито пък на гост на хотела. Просто си стоеше с гръб към една от вратите. Бен зърна номера зад гърба му — 1221.
Огледа мъжа от глава до пети. Беше много едър. Поне с половин педя по-висок от самия Бен и около два пъти по-тежък от него. Сигурно имаше 160 килограма. Облечен беше с тъмен полиестерен костюм, твърде изопнат на раменете и гръдния кош. Бицепсите му сякаш всеки миг щяха да пръснат шевовете на ръкавите. След поне едно десетилетие злоупотреба със стероиди лицето му беше покрито с белези от акне. Миниатюрната му глава лъщеше гладко обръсната, кацнала на огромните рамене като грахово зърно върху закачалка за балтони.
Без да забавя крачка, Бен приближи до него.
— Дошъл съм да се видя с Лай Луелин — каза той.
Грамадният мъж кръстоса ръце на гърдите си и поклати глава със самодоволна усмивка.
— Никой не може да я вижда — отвърна той. — Не желае да я безпокоят.
— Аз съм й приятел. Очаква ме.
Широко разположените очи го изгледаха втренчено.
— Не ме е уведомила.
— А ще й предадеш ли, че съм тук? — попита Бен. — Казвам се Хоуп.
Небрежно махване с ръка.
— Няма да стане.
— Дръпни се да вляза.
— Я се разкарай, малчо!
Бен се пресегна, за да почука на вратата. Квадратната длан на мъжа отскочи като пружина и късите му месести пръсти склещиха китката на Бен.
— Е, това не биваше да го правиш — каза Бен.
Мъжът понечи да отговори нещо, но в този момент Бен с рязко движение стисна китката му в желязна хватка, с която за малко не я измъкна от ставата. С ръка, извита отзад на гърба, великанът рухна на колене. Особено нещо е болката — не признава ръст и килограми.
— Какво ще кажеш да започнем отначало? — каза тихо Бен. — Дошъл съм, за да се видя с Лай Луелин. Не желая да те наранявам, освен ако не ме принудиш. Искам само да ме пуснеш да вляза при нея. Мислиш ли, че ще се справиш?
— Окей, окей! Само ме пусни… — Гласът на великана се бе извисил с цяла октава; едрото му тяло трепереше.
Вратата се отвори. В рамката й се появиха още двама мъже. И двамата облечени със същите евтини костюми като пазача, но значително по-дребни от него.
Бен им хвърли предупредителен поглед.
— Я по-добре ме пуснете да вляза — каза той, — иначе ще му счупя ръката.
Зад гърбовете им се появи познато лице. Двамата веднага се дръпнаха встрани.
— Няма проблем — каза тя. — Познавам го.
— Здрасти, Лай — каза той.
Тя го изгледа.
— Какво правиш с бодигарда ми?
Гласът й го накара да се усмихне. В него все така се долавяше познатият му мелодичен уелски акцент, леко смекчен от годините, през които бе обикаляла света и бе живяла в чужбина.