— Какво има? — попита Чарлс.
— Писмото е от капитан Фицрой. Благодари ми за усилията да му намеря спътник и се надява да не съм се измъчил много, тъй като бил решил, че не му трябва такъв. По всичко личи, че е предложил мястото на свой близък.
Чарлс не успя да отрони нито дума.
3
През следващите дни тримата изследователи бяха погълнати от работа, разпределяйки си всекидневните задължения и задачи. Хю беше принуден да признае, че помощта дойде навреме и доста го разтовари. Редуваха се в приготовлението на храната и общото пране. Найджъл се оказа добър готвач, особено изобретателен по отношение на сосовете. На втория ден Хю награби малкия вързоп дрехи, просна ги върху плоската скала на брега и ги изтърка със солена вода, след което ги прехвърли в пластмасов леген с прясна. В този момент с удивление откри, че е изпрал и два чифта бели бикини. Простря ги да съхнат върху скалата, а очите му непрекъснато се връщаха към тях.
Научната работа също вървеше добре. Въртяха се на смени по двама. Единият ловеше птиците и ги измерваше, а другият записваше данните. Бет показа забележителни умения при обработката на чинките, които, сякаш заразени от нейното спокойствие, послушно кротуваха в ръцете й. Някои от тях отказваха да отлетят дори когато разтваряше пръсти, за да ги пусне на свобода, смешно поклащайки се от крак на крак, за да запазят равновесие. По този повод Найджъл я кръсти „Света Франциска“.
На четвъртия ден решиха да поплуват и скочиха във водата от плоската скала. След това Бет невъзмутимо свали горната част на банския си и я сложи да съхне на камъните. Хю с усилие извърна глава от голите й гърди, но тя не му обърна внимание. По същия начин реагира и на хапливите подмятания на Найджъл.
През по-голямата част от времето Хю беше облечен само по гащета и туристически обувки. Тялото му беше стройно и загоряло. Найджъл предпочиташе бермуди и бяла тениска, която бързо подгизваше от пот и разкриваше част от смешното му розово шкембенце. Придвижваше се между камъните тромаво като непохватен дебелак и с нетърпение чакаше вечерите, за да се настани край огъня и да подхване безкрайните си монолози. Хю хвърляше бегли погледи към Бет и се питаше какви мисли минават през главата й. Нощем, уединен в палатката си, той отново започна да мастурбира, приемайки това като сигнал, че силите му се завръщат. Веднъж стана да се облекчи край близките камъни и откри, че тя е в палатката на Найджъл. Вътре светеше петромаксова лампа и ритмичните движения на сенките им ясно се очертаваха на платнището. От вътрешността долиташе неясен шепот и той побърза да се обърне.
Найджъл започваше да му действа на нервите. Когато положението ставаше нетърпимо, Хю просто им обръщаше гръб и тръгваше към северния край на острова. Там според него беше краят на света — място за усамотение и спокойствие. Беше го открил преди четири месеца, докато преследваше една хитра чинка, която упорито отказваше да влезе в мрежите. Внезапно бе видял нещо като сипей между бодливите храсти и полуизсъхналите кактуси, който свършваше при две огромни заоблени скали, разделени от естествен стръмен улей. Внимавайки къде стъпва, той се бе спуснал десетина метра надолу и се бе озовал на плоска, широка около два метра скала, надвиснала над дълбока пропаст, в чието дъно се пенеше прибоят.
Бет беше донесла няколко книги и му предложи една. По време на дългите и прекалено горещи за работа следобеди той вземаше книгата със себе си на скалата. Там беше единственото място, където можеше да се усети лекият бриз откъм океана, стига изобщо да полъхнеше. Чувстваше се добре, струваше му се, че е постигнал пълен покой, потънал в четене и размисли. От време на време вдигаше глава към морската шир и сенките на облаците, които играеха по нея — огромни подвижни петна, променящи цвета си от изумрудено зелено до синьо и черно.
Сутринта на първия ден от третата им седмица заедно Бет го попита ще я вземе ли в „скривалището“ си.
— Да — отвърна той, после изведнъж осъзна, че е отговорил прекалено бързо. Не беше сигурен, че желае да споделя мястото си за усамотение. — Но как разбра за него?
— Островът е твърде малък за тайни убежища — отвърна тя.
— Не бъди толкова сигурна.
До обяд работиха рамо до рамо, заети с преброяването на семената. Тя беше оградила с въже един квадратен метър пръст и използваше ръчна цедка за пресяване. Вдигаше семената едно по едно, сравняваше ги с пластмасовия еталон и ги подреждаше на чисто парче плат до себе си. Хю се занимаваше със същото на крачка от нея. През повечето време мълчаха. Приличаме на възрастна двойка, която рови в градината, помисли си той. Слънцето ги заливаше с парещите си лъчи и тялото му скоро лъсна от пот. Вдигна калния си пръст да се почеше и по бузата му останаха тъмни влажни следи. Бет се изправи, протегна се и отново приклекна с гръб към него. Кръвта шумно блъскаше в слепоочията му.