Преди две години Парслоу излезе в пенсия, но остана да живее в къщичката на имението. Зае се да отглежда зеленчуци и стана толкова добър, че вече втора година картофите му печелят първа награда в областта.
Ти несъмнено знаеш, че славата на татко продължава да расте. Вчера го провъзгласиха за почетен доктор по право на Кеймбридж. Мама се страхуваше, че няма да издържи церемонията, но той се справи много добре. Голямата аула беше претъпкана, студентите се бяха накачили дори по прозорците и мраморните статуи. Миг преди татко да се появи на подиума в тържествена червена тога, в галерията издигнаха чучело на маймуна с академична шапчица на главата, което, за огромно разочарование на залата, беше моментално конфискувано от квесторите. Но миг по-късно над подиума, точно над главата на татко, увисна някакъв предмет, изобразяващ „липсващото звено и младежите избухнаха в бурни овации. Татко изобщо не го забеляза, но хубавото беше друго — в овациите и дюдюканията на залата съвсем ясно се долавяше добронамереност. Тържественото слово беше на латински и остана почти неразбрано, с изключение на последните думи на оратора, според които „различията между човека и маймуната били морални
Не можех да скрия гордостта си. Много неща не съм споделяла с никого, дори и с теб. Принудена съм да призная, че татко действително притежава качествата на велик учен, въпреки че в основата на целия му дългогодишен труд лежат някои недостойни постъпки, за които знаят малцина. Това е така главно защото се е превърнал в посланик на една велика идея, а аз предпочитам да го възприемам като Архангел Гавраил в областта на естествените науки.
Сега, след като вече познавам и най-недостойните му постъпки, идва време на прошката.
Винаги твоя,
Беси
21
— Но аз се надявам, че все пак ще ми кажете нещо. Всички сте много потайни. Бриджит непрекъснато ми внушава, че са се случили неща, за които нямам понятие, че Кал е бил притеснен. А и вие… Как да кажа… Държите се така, сякаш не искате да споделите с мен онова, което знаете.
— Логично е да разсъждавате по този начин — кимна Невил.
— Онази вечер споменахте, че сте били много разстроен от смъртта му…
— Истина е. В това няма нищо тайнствено.
— Така е, но аз останах с впечатлението, че нещо се е случило. Споменахте, че трябва да преосмислите някои неща. Какво имахте предвид?
Кабината продължаваше да се издига. Пред очите им бавно се разкриха мостовете на Темза и острите шпилове на Уестминстърското абатство.
Невил не отговори, а Хю реши да смени тактиката и да не задава толкова директни въпроси.
— Между другото, с какво се занимавахте в онази лаборатория? — поинтересува се той. — Имам предвид естеството на работата ви.
Невил се извърна към прозореца и взе да търка стъклото с края на пуловера си. После рязко се обърна и за пръв път от началото на разговора погледна Хю право в очите.
— Май ще е най-добре да ви разкажа всичко, което знам. Но ще ви помоля да го запазите в тайна.
— Обещавам.
— Вероятно сте чували за спонгиформната енцефалопатия?
— Това не е ли болестта, наречена „луда крава“?
— Да.
— У нас, в Щатите, също имахме регистрирани такива случаи. Май че бяха открити у крави, внесени от Канада.
— Точно така. Става въпрос за болестта на Кройцфелд-Якоб, която се предава и на хората. Мутиралите протеини нападат мозъка и го превръщат в швейцарско сирене. Заразеният полудява, изпитва страхотни болки и умира от ужасна смърт. Гадна работа…
— И вашата лаборатория се занимаваше с това, така ли?
— Бяхме водещи в този тип изследвания. Търсехме отговор на най-важния въпрос: възможно ли е тази болест да прескочи бариерата между отделните видове. Смятахме, че вече е станало. Бе започнало с болестта скрепи при овцете и с използването на овча карантия като добавка към храната на кравите. Затова те се разболяват. На всички е известно, че кланиците рядко се съобразяват с предписанията и по тази причина късчета говежди мозък, обикновен и гръбначен, нерядко попадат в месото, което консумираме.