Тръгнаха след обяда. Найджъл остана в палатката си и се зае да я почиства. Транзисторът му, комбиниран с малък вентилатор на батерии, бълваше новините на Би Би Си. Тероризъм, политика, СПИН в Африка — все неща, които сякаш принадлежаха на друга планета.
Над главите им кръжаха чайки и това беше единственото движение, което нарушаваше покоя. Стигнаха закръглените скали и той внимателно пое надолу, притиснал лице до топлия камък. Тя остана горе със скръстени ръце, следейки внимателно къде поставя ръцете и краката си той. После се спусна по стъпките му. След около пет минути се добраха до надвисналата над пропастта каменна тераса. Хю за пръв път си даваше сметка колко много време е нужно за трудното спускане.
Настаниха се един до друг, Бет отметна косата си назад и се усмихна.
— Горе ми мина през ума да се откажа — обяви тя, но Хю знаеше, че не говори сериозно.
Младата жена надникна надолу към разпенения прибой и веждите й се вдигнаха в израз на престорена тревога. Имаше прилив и вълните с лекота прескачаха острите скали, изчезвайки в кухината, издълбана в основата. После отскачаха обратно, сякаш отблъснати от някаква скрита в недрата на острова пружина. На известно разстояние от брега се срещаха различни течения, издавани от многобройни бели зайчета по повърхността.
— Значи тук се криеш от всичко тленно — подхвърли Бет.
— Да.
— Мога да те разбера. Шум, мръсотия, блъсканица…
— По-скоро от Найджъл.
Тя му хвърли кос изпитателен поглед и леко се намръщи.
Поговориха за острова и за проекта, а след това — за пръв път откакто се познаваха, преминаха на по-лични теми. Той попита какво я е довело на острова. Бет седеше с кръстосани крака, опряла лакти върху бедрата си.
— Мен ли? — промърмори тя. — Откъде да започна?
— Започна с детството си в американския Среден запад.
Отначало животът там й харесвал, но после, когато преминавала от клас в клас, започнала да се чувства не на място. В крайна сметка избягала в Харвард — единственото момиче от класа, което изобщо успяло да пробие там. След завършването си отишла в Кеймбридж, където специализирала еволюционна биология и за известно време останала да работи в Лондон, но после и този живот започнал да й писва и решила да се включи в проекта. И ето я днес, наближаваща трийсет, без изобщо да усети как са се изтъркаляли годините.
— Имах чувството, че съм попаднала в задънена улица. Всъщност това е основната причина да съм тук. Да се откъсна от нещата, да се отдам на размисъл.
— А родителите ти?
— Все още са в Минеаполис. И двамата са учители. Често се чуваме. Или поне се чувахме, преди да тръгна насам.
Помълчаха известно време.
— Разбрах, че си била омъжена — подхвърли Хю.
Тя трепна и го погледна в очите.
— Найджъл ти каза, нали?
— Да.
— Беше грешка. Знаех го още от самото начало. Опитах всичко възможно нещата да потръгнат, но не се получи. Просто не успяхме да „се сработим“, както казват хората. Имахме и хубави мигове, но лошите преобладаваха. Ставаха все по-ужасни и се случваха все по-често.
— Найджъл твърди, че съпругът ти е страдал от депресия.
— Той наистина дрънка много, нали? — погледна го тя и поклати глава. — Съпругът ми страдаше от депресия, но не това беше причината да се разделим. Вината беше и у двама ни.
Очите й се отправиха към океана, а Хю погледна ръката й, опряна на камъка близо до неговата. Усещаше присъствието й с невероятна сила. Въздухът сякаш трептеше от него.
— Всъщност едва ли е уместно да говоря за себе си — поклати глава тя. — Съжалявам, че Найджъл ти е казал.
— Е, той наистина дрънка много — сви рамене Хю.
— Така е. Но иначе е свестен.
Помълчаха, после Бет смени темата и поиска да научи какво е направил той през 28-годишния си живот.
— За жалост нищо особено — въздъхна Хю. — Израснах в Кънетикът, в едно градче на окръг Феърфийлд. Като малък много го харесвах. Бродех с приятели из горите, станах член на младежката лига, пътувах на стоп до морето. Ей такива неща. После заминах за Андовър, в подготвително училище. Отначало се справях добре, после изскочих от релсите. Изключиха ме последната година, един месец преди дипломирането.
— Какво направи?
— Нищо драматично. Просто наруших наведнъж и петте основни правила. Един уикенд напуснах кампуса и се напих. Исках да отпразнувам приемането ми в Харвард. Преди това обаче се разписах на портала на общежитието и после се измъкнах тайно. Обвиниха ме в измама. За капак ми лепнаха нарушение и на петото правило — „джентълменско поведение“. Направих опит да се защитя, но без успех.