— Все пак съм доволен, че ми разказахте всичко — промърмори той.
— Не го съдете прекалено строго — поклати глава Невил. — Нямате представа какво е да се изправиш пред министър, който чака да му поискат оставката.
На устните му се появи горчива усмивка.
— Пак ще ви напомня, че не бих искал да чуя от чужди уста нещата, които ви казах.
— Бъдете спокоен. Всичко ще си остане между нас.
Хю знаеше, че трябва да благодари на този човек, но не можа да си наложи да го направи. Изведнъж престана да го харесва. Искаше час по-скоро да прекрати разговора. Но Невил продължи:
— В подобна ситуация — при неочаквана смърт — се случва човек да се добере до нова информация и започва да гледа на нещата по друг начин. Всъщност както и при всичко друго, което ни се случва в живота. След време нещата изглеждат различно.
Хю кимна, но само от любезност.
— Като вашия Дарвин — добави мъжът насреща му. — Той е бил специалист в тази област.
— Време е да тръгвам — каза Хю и му обърна гръб. В момента не му беше нито до Дарвин и Лизи, нито до собствените му опити да разкрие тайната на пътешествието с „Бигъл“. Беше в състояние да мисли единствено за терзанията на Кал, който бе предпочел да ги запази в тайна.
По-късно, вече във влака за Кеймбридж, главата му започна да се прояснява. Все пак Невил се беше опитал да му помогне, рискувайки да разкрие тайните на лабораторията. По същия начин бе постъпила и Бриджит, въпреки че се опираше само на интуицията си. И двамата бяха проявили желание да му помогнат. Сега оставаше да открие Саймън, съквартиранта на Кал, и да се опита да разбере дали има и други тайни.
Помисли си за Бет, която бе негов водач в разкритията и за Кал, и за Дарвин. Двете проучвания вече се обединяваха в съзнанието му, едното допълваше другото. На лицето му изплува усмивка, като си спомни колко беше развълнувана след завръщането си от Нънитън с фотокопия от писмата на Джордж Елиът. Организира специален пикник в Паркърс Пийс и започна да му ги чете с драматичен глас, отпивайки от виното и прокарвайки пръсти през косите си. После отдели настрана последното писмо и му каза да го прочете у дома, защото било безкрайно тъжно.
Когато се затвори в стаята си, Хю отново изпита чувство на възхищение към Дарвин. Възхищение, което не го беше напуснало дори по време на престоя му на Галапагос, още преди да прочете дневника на Лизи. Да, Невил беше прав — дарбата на този човек бе нещо повече от упорство и силна воля. В нея се съдържаше гениалната способност да се направи крачка назад и да се огледат нещата в общ план, да се открие скритата връзка между тях. По пътя на дедукцията Дарвин бе успял да стигне до много и важни заключения — за образуването на планините, за развитието на живите организми, за начина, по който е изглеждала земята преди милиони години. Притежавал бе необичайното качество да излезе извън времето. По какъв начин се бе откроил моделът с точността на физически образ, с ясни връзки между отделните елементи? Как ли го бе постигнал?
А може би гениалността му се криеше другаде. Вероятно произтичаше от самата работа, от маниакалното внимание към детайлите. Нима имаше друго обяснение фактът, че в продължение на осем години се е занимавал с раковини и полипи, докато в душата му е зреела една нова теория, която ще разтърси света? Но Роланд беше прав: именно благодарение на прецизността си Дарвин беше открил един немаловажен факт — ракообразните, които бе изследвал тъй обстойно, бяха хермафродити. Вниманието му било привлечено още от първия образец, с който се бе сдобил, тъй като притежавал два миниатюрни пениса, оцветени в оранжево. Заинтригуван, а може би и ужасен, той бе проумял, че сексуалната идентичност се развива бавно, а не е даденост, както твърди църквата. Дали и Бог бе работил по план? Микрокосмос и макрокосмос. Ето как се е зародил моделът. Не беше нещо просто, като да прокараш съединителни линии между дадени точки, а първо да откриеш къде са тези точки.
Хю издърпа чекмеджето на скрина и извади няколкото скици на „Бигъл“, които беше свалил от интернет. Сред тях имаше рисунки на членовете на екипажа, част от които вече познаваше: капитан Фицрой — смел, но обладан от демони; лейтенант Уикам с накривена шапка; Филип Гидли Кинг, заел байроновска поза; кръглоликият и загадъчен Джеми Бъгъл, невръстният мисионер Матюс с обло като луната лице и непокорна коса.
Насочи вниманието си към двата акварела на кораба, дело на Конрад Мартенс. На единия от тях „Бигъл“ беше закотвен на пристанището Папеете в Таити — малка чертичка сред спокойните води на залива, заобиколен от високи и стройни палми. На другия бяха изобразени множество кораби, хвърлили котва в Доус Пойнт, Сидни. Част от тях бяха с вдигнати платна, готови да отплават с вятъра.