— Пийте до дъно за кураж!
Бяха уморени от изкачването и не проявиха желание веднага да поемат нагоре. Фицрой продължаваше да пълни чашите. След като и двете бутилки с вино бяха опразнени, той се излегна, подпря глава на голям пън и нахлупи шапката над очите си.
След известно време Чарлс се сепна и отвори очи. Имаше чувството, че трусовете са се усилили. Спътниците му спяха дълбоко. Стори му се, че във въздуха се долавя лека миризма на сяра. На склона зад тях се виждаше поток от вкаменена лава. Закатери се нагоре и извади чукчето. Скоро под лавата проблесна тъмна жила от гладък обсидиан. Той откърти едно парче и го мушна в джоба си.
Върна се и установи, че Маккормик е буден. Размениха си по един продължителен поглед, после Чарлс посочи с глава към върха.
Без да каже нито дума, Маккормик кимна в знак на съгласие. Оставиха Фицрой да спи и поеха нагоре. Земята около тях се тресеше все по-силно.
Час по-късно се добраха до ръба на кратера. Лицата им се зачервиха от горещия въздух, който затрудняваше дишането им. После предпазливо надникнаха в бездънния кладенец. Сред облаците нагорещена сяра се мярна аленожълтата сърцевина на езеро от разтопена лава, обточено с лъскаво черни скали. Клокоченето се смесваше с боботенето на земните недра, нагоре се издигаше стълб дим.
На седем-осем метра под тях, от вътрешната страна на кратера, се виждаше полегат скален издатък, покрит с каменни късове, които Чарлс виждаше за пръв път в живота си — наситено черен андезит, който много приличаше на скалите, открити преди векове по склоновете на Везувий. Оглеждайки внимателно кратера, Чарлс стигна до убеждението, че ще успее да се спусне до каменната тераса. Част от пътя до нея беше съвсем полегат, а отдолу имаше достатъчно дълбоки вдлъбнатини за краката. Да, слизането беше възможно.
Нима друг изследовател някога се бе впускал в подобно приключение?
Моряците на брега постепенно се отърсиха от страха. Замести го отегчението. Започнаха да се разхождат по пясъка, но без много да се отдалечават от лодката. После, за да убият времето, заиграха на различни игри, включително мятане на копие, като за целта използваха дългите, изхвърлени от морето клони. А след като и това им омръзна, просто легнаха на сянка и продължиха да чакат.
Първият трясък ги накара да скочат на крака. Прозвуча като оръдеен изстрел, но много по-силно и по-близо. Очите им нервно се извърнаха към морето, търсейки силуета на „Бигъл“. Корабът си беше на мястото, пуснал котва на входа на залива.
После се появиха вибрациите и земята се разтресе под краката им. Последва нов оглушителен трясък. От кратера излетя облак нагорещена пемза. По брега затропаха ситни камъчета, сякаш падаше градушка. Във въздуха се вдигнаха облаци пепел, бяла като сняг.
Моряците не знаеха какво да правят. И дума не можеше да става да зарежат капитана на брега, затова решиха да се подготвят за отплаване и избутаха лодката във водата. Трима от тях се качиха в нея, а четвъртият остана на брега с въжето в ръце. И зачакаха.
Най-после на склона се появиха две фигури, които забързано се спускаха надолу. Моряците ги разпознаха едва когато стигнаха плажната ивица и затичаха към лодката. Бяха капитанът и Филос. Третият липсваше.
Стигнаха лодката в момента, в който се разнесе нов силен гръм, известяващ поредното изригване. Останали без дъх, те се проснаха на дъното, а капитанът изкрещя:
— Хващайте греблата, тръгваме!
Едва когато преполовиха разстоянието до „Бигъл“, един от моряците се осмели да попита:
— Какво стана с мистър Маккормик?
Останалите се приведоха напред, за да чуят отговора на Чарлс, който прозвуча съвсем тихо на фона на гръмотевичния тътен на разгневения вулкан:
— Той загина.
Вечерта Чарлс и Фицрой се оттеглиха на вечеря в капитанската каюта. Тя премина в почти пълно мълчание. Накрая Чарлс, прекалено възбуден, за да се храни, захвърли салфетката си на масата и проговори с глас, който напразно се мъчеше да звучи спокойно:
— Не съм убеден, че има смисъл да обсъждаме днешния инцидент с когото и да било. Нещастникът бе застигнат от ужасна смърт, подробностите за която само биха разстроили близките му. Имам предвид отчетите за пътуването, които ни предстои да пишем. Какво мислиш по този въпрос?
Фицрой му хвърли един изпитателен поглед, но не отговори.
— На фона на многобройните ни преживелици това не е нищо повече от дребен инцидент — продължи Чарлс. — Разбира се, ти си длъжен да уведомиш Адмиралтейството, но би могъл да го направиш по един… хм… разумен начин.
Фицрой запази мълчание, макар че безпогрешно долови новата властна нотка в гласа на спътника си.