Спомних си и игрите на криеница, при които винаги ме откриваха последна. Обикновено сгушена някъде около масата за билярд, за да чувам какво си говорят възрастните. Веднъж се вмъкнах в стаята на Хорас и го заварих в леглото с Камила, нашата немска гувернантка. Тя смутено се надигна и ме накара да обещая, че няма да кажа на никого. Помня и как се целувах с момчето на Лъбок в хралупата на стария орех, как лежах болна с висока температура, но въпреки това долавях парфюма на мама, надвесила се над мен, докато татко седеше на края на леглото със сгърчено от тревога лице.
Продължихме да крачим по пътеката. Татко мълчеше, потънал в мислите си. Минахме покрай малката купчина камъни, която преди време той използваше, за да брои обиколките си, като при всяка от тях отместваше по един с бастуна си. Но днес не го направи. Очевидно този навик беше останал в миналото. Изведнъж ми се стори тъжен и стар. Главата му беше сведена толкова ниско, че бялата брада опираше в гърдите му, а пелерината почти се беше смъкнала от раменете му. Изпитах чувството, че почукването на бастуна му отмерва вечния ход на времето — като тиктакането на големия стоящ часовник в коридора, отброяващо дните до срещата ни с Костеливата гостенка.
Когато бяхме малки, той ни пращаше да събираме бръмбари. Ние хуквахме през поляните и прекосявахме деретата, усърдни като индиански съгледвачи. Преобръщахме камъни и дънери, за да търсим насекоми. Аз бях тази, която винаги му носеше най-голямото и най-интересното от тях. А той ме наричаше Диана, бързоногата богиня, личната му ловджийка.
Изчервявам се при мисълта, че ти отнех толкова много време, за да те занимавам със себе си.
Навеки твоя,
Беси
24
Бет най-сетне успя да пробие крепостната стена на юридическата кантора „Спенсър, Дженкинс и Хъчисън“ и да стигне до светая светих — облицования с дърво кабинет на самия Алфред П. Дженкинс. След като представи всевъзможни документи за доказване на своята самоличност, тя най-сетне получи пакетчето на Лизи, което бе престояло във фирменото хранилище от 1882 година. То й беше поднесено с две ръце, като кралско съкровище.
А сега искаше да отпразнува победата си с Хю. Според развълнуваните й думи по телефона това било последното парче от мозайката.
— След един час ме чакай пред „Драйст“ — разпореди се тя, а когато той попита защо, игриво добави: — Всяка приказка за съкровища трябва да има достоен финал.
Хю тръгна по Хобсън Стрийт и хлътна под арките на петоъгълните кули. Моравата в кръглия вътрешен двор беше толкова яркозелена, че очите го заболяха. Около нея се извиваше пътечка, посипана с гладки камъчета. Древните стени на колежа се издигаха на височина колкото три етажа. Всяка стена имаше по четири входа и пропорционално разположени правоъгълни прозорци, изсечени в камъка. На някои от тях имаше сандъчета с розови и бели цветя.
Над входа срещу него беше окачен герб с надпис „Souvent Me Souvient“, който той механично си преведе: „Спомняйте си често за мен“. А под герба, напълно в тон с написаното, стоеше Бет с малка кошничка в ръце. Когато го видя, на лицето й се появи дяволита усмивка. Изтича към него, хвана го за ръката и прошепна:
— Ела с мен.
Поведе го към входа отсреща, обозначен с буквата „Г“. Качиха се по стълбите на първия етаж. Стените бяха боядисани в синьо. Бет извади ключ, отвори първата врата вдясно и го пропусна да влезе.
— Позната ли ти е обстановката?
— Как да ми е позната, след като за пръв път съм тук? — учудено отвърна Хю.
— Хайде, хайде. Мислех, че си експерт по Дарвин.
— Разбирам — бавно кимна той. — Някогашният му пансион.
Очите му бавно огледаха стаята — овехтяла, но елегантна, като в повечето студентски квартири в Кеймбридж. Изподраскана ламперия от тъмен махагон, тухлена камина с мраморна полица и тапицирана пейка под прозореца. От тавана между две дебели греди висеше малък полилей със стъклени орнаменти във формата на сълзи. Подът беше покрит със стар дъбов паркет, по-твърд от желязо. Странно, поклати глава Хю. Стаята се променяше пред очите му само при мисълта, че младият Дарвин е прекарал голяма част от младежките си години в нея.
— Никой ли не живее тук? — попита на глас той.