— В момента има ваканция.
— А как се сдоби с ключа?
— Взех го от портиера. Очевидно това тук е ежедневие и той просто ми го даде. А и размерът на бакшиша е паднал — само пет лири.
Седнаха един до друг на малко канапе с увиснали пружини и мръсна дамаска. Бет извади от кошницата две високи чаши и тежка зелена бутилка, върху която личеше щитовидният етикет на „Дом Периньон“.
— Това остава за по-късно — каза тя, дръпна ципа на куфарчето си и извади малък пакет, увит в избеляла амбалажна хартия и превързан с канап.
— Само не ми казвай, че изобщо не си го отваряла! — възкликна Хю. — Тъкмо ти, която надничаш в чужди дневници, без да ти мигне окото!
— Не съм — отвърна тя. — Реших, че трябва да го направим заедно. Прочетох само придружителното писмо.
От куфарчето се появи пластмасова папка, в която имаше няколко листа за писма, тънки и нежни като крилцата на пеперуда.
— От Лизи за дъщеря й — поясни тя. — Настанявай се удобно и се приготви да слушаш.
Започна да чете с леко театрален тон, който скоро стана сериозен. Хю имаше чувството, че чува гласа на Лизи.
26 април 1882 г.
Даун Хаус
Даун, Кент
Англия
Скъпа Ема,
Пише ти жената, благодарение на която си се появила на белия свят и която, ако би се избегнала поредицата трагични събития, положително би била най-скъпото ти същество на света. Взеха те от ръцете ми съвсем мъничка, само на един ден, тъй като ти бе зачената в изблик на неудържима страст и си незаконородена, за което мога единствено себе си да виня. За злощастното стечение на обстоятелствата и произтеклите последици те моля да ми простиш. Предполагам, че в характера ти ще има нещичко от мен, и затова се моля на Бога да проявиш състрадание, когато ме съдиш за тази срамна постъпка. Надявам се, че ако отделиш достатъчно време за размисъл, дори да не намериш обяснение за нея, поне няма да ме презираш.
Не съм сигурна, че това писмо някога ще стигне до теб. Ще го изпратя с посредничеството на Дружеството за подпомагане на децата, което уреди твоето осиновяване. Те не позволяват контакти между децата и майките, които са се отказали от тях, защото смятат, че тези деца трябва да започнат живота си необременени с миналото. Но аз се надявам, че в моя случай ще направят изключение и това писмо все някога ще стигне до теб. Надеждите ми са свързани единствено с мистър Чарлс Лоринг Брейс, който е стар приятел на баща ми. Но ако Дружеството реши да не ти го изпрати, то ще остане на съхранение у неговите адвокати, които, както бях информирана, в крайна сметка ще решат какво да правят с него.
Желанието ми е да те запозная с истинския ти произход и да ти поверя един документ с изключително значение. Ще разбереш колко важен е, след като ти кажа кой и при какви обстоятелства го е написал. Самата аз така и не успях да реша какво да правя с него, люшкайки се между двете крайности, за всяка от които имах достатъчно солидни аргументи — да го направя публично достояние или да го унищожа. Ако в крайна сметка той все пак стигне до теб, съветът ми е да го запазиш в тайна за максимално дълъг период от време. Реши какво да правиш с него едва тогава, когато страстите отдавна ще са утихнали, а спомените за засегнатите хора — избледнели. Може би новият живот на един млад континент, между хора с ново мислене, ще ти помогне да решиш съдбата му по друг, по-подходящ начин. Накратко казано, правя ти подарък, но и те товаря с тежка отговорност.
Ти произхождаш от знатна фамилия. Дядо ти и баба ти са първи братовчеди. Поколения наред Дарвинови са били лекари и учени, а фамилията Уеджуд са известни производители на порцеланови изделия. Прадядо ти Еразмъс Дарвин — поет и философ, е един от първите учени, които защитават теорията на еволюцията, въпреки че не е разбирал нейните механизми. Честта за тяхното изясняване се пада на собствения ти дядо — прочутия природоизпитател Чарлс Дарвин. Както несъмнено ти е известно, той защитава тезата, според която природата — при наличието на огромно множество живи същества, при много от които разликите са едва доловими — извършва подбор, за да оцелеят най-годните и приспособимите. В хода на този процес се появяват новите видове. Тази идея му донесе огромна, но и злощастна известност, тъй като противоречи на църковния канон, според който всяка жива твар на тази земя е създадена от Бога и ще остане завинаги такава, каквато Той е решил да бъде. С течение на времето неговата теория набра популярност (не без помощта на неколцина ревностни поддръжници), а самият той се превърна в известен и уважаван член на английското общество.