Искам да знаеш и още нещо, Ема. Няма ден от живота ми, в който да не мисля за теб и да не се самонаказвам, задето те загубих. Ако бях по-мъдра и по-добродетелна, животът ми щеше да протече по коренно различен начин, твоят — също. Щях да имам възможност да те държа в прегръдките си когато пожелая, а не само в онзи ужасно кратък миг след твоето раждане. Всеки ден напрягам въображението си, за да си представя как изглеждаш, какви са навиците ти, характерът ти. Скоро ще навършиш десет години. Само четири дни те делят от първата ти кръгла годишнина. Виждам те здрава и жизнена, каквато бях аз на твоята възраст, но далеч по-красива.
Не знам нищо за живота ти. Казаха ми, че те отглежда едно „добро семейство “ в Средния запад — земя, за която съм чела в книгите. И която, бог знае защо, си представям като земя на диви и сурови индианци. Това ме кара да се тревожа за сигурността ти, макар да знам, че подобни опасения са безпочвени. Напоследък жадно поглъщам всякаква информация за Америка. Мечтая да я посетя някога, но се боя, че ще търся начин да те открия, въпреки че здравият разум ми подсказва колко напразни биха били подобни усилия.
Завинаги ще останеш в сърцето ми, скъпа Ема.
Твоя любеща майка, Лизи
Бет свърши четенето и внимателно върна писмото в пластмасовия плик. Залепи капачето и вдигна въпросителен поглед към Хю.
— Ето още едно доказателство за жестокостта на викторианските нрави — промълви тя, повдигайки вежди. — Хората от онова време здраво са размахвали меча на целомъдреното пуританство, нали?
— Така е — кимна Хю. — Дори краката на пианото трябвало да не бъдат голи, а обвити с някакъв плат. Значи това писмо е стояло в някаква адвокатска кантора през всичките тези години и Ема изобщо не го е получила?
— За съжаление — кимна Бет. — Защото не се е казвала Ема. Новото й семейство я е кръстило Филипа. Вече съм сигурна във връзката. Филипа е моята прабаба — една наистина силна жена.
— А наследници по мъжка линия?
— Само един син. Името му е Бенджамин. Майка ми е негова Дъщеря. Както вече знаеш, тя първа е научила за кръвната ни връзка с фамилия Дарвин.
— И по тази причина те е кръстила Елизабет?
— Не, станало е случайно. Аз съм се родила още преди адвокатите да се свържат с нея. — Помълча малко, после му подаде папката, която държеше в ръце: — Ако искаш да видиш нещо наистина сърцераздирателно, хвърли едно око на това. Обърни внимание на подписа най-отдолу…
— Лизи? — вдигна вежди Хю. — Но тя се е наричала Беси в продължение на… хм, почти двайсет години. За какво става въпрос?
— Не знам. Но съм сигурна, че е била силно обременена в психологическо отношение. Което не е изненадващо при нейното семейство: прочут баща мошеник и майка, която го гледа в очите. На всичкото отгоре самодоволна сестра, върху която всички гледат да не падне и прашинка.
— И бъдещ зет, който я съблазнява и зарязва — добави Хю.
— Точно така.
Хю погледна пакета, после го взе в ръце и прочете избледнелия цитат, изписан с почерка на Дарвин:
Не обвинявай Природата, тя си е свършила работата;
ти своята свърши.
Протегна разтворената си длан, като да беше везна. Пакетът беше съвсем лек.
— Какво ще кажеш, да го отворим ли?
25
Даун Хаус
Много тежко понесох загубата на по-големия ми брат Еразмъс, който почина този месец. Като младеж той беше пример за подражание, който за жалост не последвах, а брат ми докрай си остана един добър и достоен човек. Той не се ожени и не създаде семейство, нито пък получи признание, съизмеримо със способностите и дарбите му. Но в замяна живя достойно, до последния си ден. Уви, не мога да кажа същото за себе си. В продължение на цели петдесет години не мога да пътувам, да спя спокойно и поне за седмица да се почувствам здрав. Защото, ако трябва да бъда честен пред себе си, по-голямата част от живота ми премина под знака на страха и измамата — зловещите Сцила и Харибда, съпътствали ме през всичките тези години на благополучие и слава. С мен се съветваха мъдри хора от различни краища на света, които приемаха мнението ми като Светото евангелие, но аз така и не успях да постигна душевен покой. Защото знаех, че не заслужавам славата и почестите, с които ме обсипваха. Защото съм мерзавец, мошеник, а и нещо още по-лошо. Животът ми се превърна в кошмар. Ако вярвах в съществуването на отвъдното, щях да съм убеден, че вечно ще горя в пламъците на ада, подобно на Луцифер.