Маккормик ме гледаше изпитателно, а по разкривеното му лице се стичаха вадички пот. Беше се вкопчил в палката с две ръце и я стискаше здраво. Аз я спуснах още три-четири сантиметра и той направи опит да започне изкачването. Подметките му отчаяно драскаха по стената на кратера. Чух някакъв шум и извърнах глава. Към ръба на кратера пълзеше капитан Фицрой, който обаче все още беше твърде далеч, за да ми помогне. Не можеше да види какво става, но очевидно чуваше и разбираше всичко. Миг по-късно от кратера изригна огромен облак дим и аз механично дръпнах палката. Маккормик все още стискаше другия й край. Поколебах се, защото разбрах, че ще трябва да я спусна още малко надолу, но не знаех дали това няма да се окаже фатално и за мен. Не зная колко продължи това колебание, но позицията ми ставаше все по-нестабилна, губех равновесие. Забелязах как потните пръсти на Маккормик започват да се плъзгат по повърхността на палката. Очите му останаха заковани в моите. Чух гласа му, изтънял, но ясен. И тогава изрече думите, които никога няма да забравя.
— Значи такава била работата, мистър Дарвин! Естественият подбор в действие!
След това се пусна или пък аз дръпнах палката прекалено рязко и тя се изплъзна от ръцете му. Във всеки случай съвсем ясно видях как тялото му полетя надолу, преобърна се във въздуха и изчезна в кипящата лава. И през цялото време чувах неговия писък.
Не помня как съм се измъкнал оттам. Но това със сигурност е станало с помощта на капитан Фицрой. Хукнахме като луди надолу по склона и не след дълго скочихме в чакащата лодка. Моряците енергично загребаха към кораба. Щом стъпихме на палубата, „Бигъл“ вдигна платна и отплава.
Често си мисля, че случилото се в онзи следобед предопредели живота ми по-нататък. Дали сам избрах начина, по който реагирах, или пък съм бил притиснат от обстоятелствата, така или иначе, всичко, което последва, беше просто неизбежно. Започнах да се чувствам като съучастник в престъпление. Много от онова, което направих впоследствие, ме кара да горя от срам. Не само защото го направих, но и защото го свърших така умело. Нито един детайл — важен или незначителен — не ми убягна и аз натъкмих измамата. Като например отметката в дневника ми, според която мистър Маккормик е напуснал „Бигъл “ на по-ранен етап от плаването, плюс уточнението, че съм удушил папагала му, за да го включа в колекцията си. Малко след като отплавахме от Галапагос, умишлено разбърках образците от чинки, събрани от отделните острови, с цел да придам достоверност на версията, че съм стигнал до теорията за естествения подбор по свой собствен път на по-късен етап. Редактирах записките си, извадих някои части, а други промених според новата си версия. Измислих и обяснение за постоянното си боледуване по време на плаването — вероятно възмездие за онзи ужасен епизод, — като записах, че съм бил ухапан от бръмбар. Подложих на натиск и горкичкия Фицрой, който до края на дните си не беше убеден доколко енергични са били усилията ми да спася Маккормик. Но липсата на неоспорими доказателства за вината ми го тласна в обятията на религиозния фанатизъм, несъмнено родил се в резултат на събитията в онзи съдбовен ден.
Вероятно неколцина са подозирали, че ми тежи чувството за вина, но само един човек на този свят успя да разкрие моята тайна. Това е дъщеря ми Елизабет, която е наследила моята хитрост. Не бях справедлив към нея, но това мое провинение бледнее пред другите ми деяния. Хиляди пъти съм се връщал към събитията в онзи вулкан, опитвайки се да разбера дали наистина направих всичко възможно да спася бедния човек. И до днес, макар че от смъртта му изминаха години, аз се страхувам от него. Веднъж дори напуснах някакъв спиритически сеанс, защото бях сигурен, че ще ми се яви неговият дух.
Докато се разхождаме с Елизабет, си представям, че познатата пътечка повтаря извивките на моя изпълнен с премеждия живот. И тя започва на открито, обляна от ярка и вдъхваща надежда слънчева светлина, но след това извива и потъва в мрака и отчаянието. „Бигъл“ беше корабът, на борда на който съдбата ми направи своя фатален завой. А единственото, което някога съм искал, беше да извърша нещо хубаво и значимо, за да доставя удоволствие на баща си. Но сега вече всичко е загубено. Подобно на Фауст, аз сключих договор с дявола и днес, в залеза на живота си, не мога да направя нищо друго, освен да го чакам да си прибере дължимото.
Чарлс Дарвин
Написано собственоръчно на 30 август 1881 г.