26
Шампанското бавно изветряваше.
В началото му се нахвърлиха, предварително опиянени от невероятното си откритие.
— Безценна историческа находка — отбеляза с неочаквано сериозен тон Бет. — Само си помисли каква изповед е била държана в тайна толкова дълги години! Заклетите врагове Дарвин и Маккормик се борят със зъби и нокти за живота си в кратера на изригващ вулкан…
— Може би единият повече от другия — отбеляза Хю. — Това ясно се долавя в текста, който току-що прочетохме. Няма друго обяснение за угризенията на съвестта, които Дарвин е изпитвал до края на дните си.
— Може би са го обзели, защото усилията му са се оказали недостатъчни — поклати глава Бет. — В сърцето си той е бил добър човек и въпреки че не е вярвал в Бога, стриктно се е придържал към християнските ценности и морал. Според мен смъртта на Маккормик е била една нелепа случайност.
— Сигурно си права.
— Цялата история звучи невероятно. Слава богу, че е написана собственоръчно от Дарвин.
— Той признава, че Маккормик е бил наясно с теорията на еволюцията, и това е един твърде многозначителен факт. Защото при друг развой на събитията той несъмнено би влязъл в историята като неин съоткривател. Но съдбата е избрала друг път и ето го днес — забравен от всички, напълно неизвестен.
Вдигнаха чаши в мълчалив тост за всички участници в онези отдавна отминали събития: Дарвин, Фицрой, Маккормик, Джеми Бътън и, разбира се, бедната Лизи.
— В крайна сметка Лизи е била отмъстена — отбеляза след кратка пауза Хю. — Защото баща й признава, че само тя е успяла да разгадае тайната му.
— Слаба утеха — отвърна с въздишка Бет. — Мен ако питаш, целият й живот е бил пропилян.
— А защо не е прочела липсващата глава от автобиографията му? Би трябвало да прояви любопитство, нали? Вероятно се е страхувала от това, което ще открие.
— Може би. Но нека не забравяме, че тя вече е знаела тайната. И правилно е предположила, че баща й прави опит да разкрие участието си в инцидента с Маккормик. Не е било нужно да го чете, но в същото време не е набрала смелост да го унищожи, нито пък да го направи публично достояние, защото баща й вече се е радвал на световна известност. Затова е решила да го изпрати на дъщеря си в Новия свят, отървавайки се от отговорността и оставяйки нещата да следват естествения си ход.
— Сигурно е така — замислено промълви Хю.
— Не си май много убеден.
— И това е вярно.
Бет го прегърна през рамото. Радостната възбуда бавно ги напусна.
— Тревожи ме и още нещо — въздъхна той. — Обърна ли внимание на езика, който използва Дарвин? В един момент казва, че животът му се е превърнал в кошмар, а в следващия заявява, че не заслужава славата си. Не мислиш ли, че това е малко прекалено, ако смъртта на Маккормик наистина е била нещастен случай? На практика славата му е заслужена, защото все пак той е автор на теорията.
— Пак опираме до вината. Добрият човек има по-развито чувство за вина от лошия. Ако е бил докрай честен пред себе си, той може би е щял да признае, че наистина е желаел смъртта на Маккормик. Не забравяй, че този човек се е опитал да го убие.
— Само преди минута твърдеше, че Дарвин е направил всичко възможно да го спаси — отбеляза Хю.
— По всяка вероятност нещата не са били толкова ясни. Поне в неговата глава. Може би се е опасявал, че е позволил на нещастието да се случи. Грях, дължащ се по-скоро на пропуск, отколкото на умисъл.
Хю напълни чашите и едновременно с това си спомни нечии наблюдения, според които Дарвин никога не бе проявявал желание да изследва човешкото съзнание. Но защо ли имаше чувството, че въпреки всичко не са успели да разкрият изцяло тайната на великия учен? Поклати глава и промърмори:
— Той нито веднъж не споменава кога теорията се е оформила в съзнанието му Винаги звучи така, сякаш двамата с Маккормик са се натъкнали на нея случайно.
— Нищо ново — отвърна Бет. — Подобно отношение личи във всичко, което е написал. Умишлено избягва прецизността, но според мен това доказва, че теорията се е оформила в главата му далеч преди някой да подозира за нея.
— Но защо не посочва кога точно се е случило? Защо е смесил образците от чинки? Защо е измислил историята с ухапването от отровно насекомо? Какво е целял?
— Признавам, че всичко това звучи доста странно — съгласи се Бет.
— Има и друго. Каква е тази история с хората, които се опитвали да го изнудват? И защо Хъксли и останалите е трябвало да го защитават?
— Всъщност не са го защитавали в истинския смисъл на Думата, защитавали са по-скоро теорията му. Давали са си сметка, че тя е твърде важна, за да бъде унищожена заедно с репутацията на един отделен човек.