— Нима са знаели какво е направил Дарвин? От кого са научили за смъртта на Маккормик?
— От Фицрой.
— Но той не е видял нищо от разигралото се в кратера на вулкана. Имал е подозрения и само толкова.
— Може би Дарвин е споделил с тях.
— Едва ли. Ако е било така, нямаше да твърди, че единствено Лизи знае тайната му.
— Тя е разкрила тайната му — поправи го Бет, но в гласа й се долови колебание. Очевидно и тя започваше да се чувства в безизходица.
— Ами Уолас, който е бил на другия край на света? — обади се Хю. — Само не ми казвай, че се е изповядал пред него!
— Вероятно се е върнал в Лондон и е подочул нещо от хората около Дарвин.
— Но нима не би пожелал да предяви правата си над теорията, до която е стигнал по свой собствен път? — вдигна вежди Хю. — Особено след като е научил, че Дарвин може би ще се окаже убиец?
— Вероятно е имал нужда от пари.
— Вероятно. Но разкривайки престъплението на Дарвин, щеше да получи не само много пари, но и световна слава. Освен това, ако включим и Уолас в редиците на конспираторите — нека ги наречем така, кръгът става още по-голям.
Тя отдръпна ръката си.
— Погледни истината в очите, Бет. Нещата просто не се връзват.
— Признавам, че за въпросите ти няма лесни отговори.
— Хрумна ми нещо! — Той стана, остави чашата си на масичката и възбудено възкликна: — Как сме могли да го пропуснем? Та това е най-трудният въпрос!
— За какво говориш?
— Нека приемем, че предположението ти е вярно и Лизи се е обърнала срещу баща си заради случката в кратера на вулкана.
— Добре.
— Че тя е научила за нея от писмото на Маккормик до близките му.
— Е, и?
— Как би могъл да напише това писмо? Той е бил мъртъв!
— По дяволите!
— Искам да ти задам един въпрос — рече Хю, след като вратата на библиотеката щракна зад гърба им и тримата бавно тръгнаха по Бърелс Уок към Гарет Хостел Лейн. — Ти притежаваш невероятно богати познания.
— Благодаря — ухили се Роланд. — С ласкателства можеш да стигнеш далеч.
— Какво означава за теб изразът nuit de feu?
— Няколко неща. Но не съм сигурен, че трябва да ги споделям в смесена компания.
— Говоря сериозно.
— Мога ли да попитам какво се крие зад този доста странен въпрос?
— Става дума за проучването, свързано с Дарвин — вметна Бет. — Стигнахме до задънена улица.
— Предполагам, че няма да ме запознаете с подробностите. Защото съм извън отбора, както казвате вие, американците.
— Ако знаехме с какво разполагаме, положително бихме го направили — увери го Хю. — Но за съжаление сме на етап, когато на мястото на една мистерия идва друга, още по-тайнствена.
— Както Чърчил определя Русия. „Мистерия вътре в енигма, обвита в гатанка“ — добави Бет.
— Искаш да кажеш: гатанка, обвита в мистерия, в черупката на една енигма — намръщи се Роланд.
— Добре де, все тая.
— Не е все тая. Нищо не може да бъде обвито в гатанка.
— Но е възможно да се обвие в енигма?
— Нека не се хващаме за думата. Мистерията замъглява гатанката, след което цялата работа се превръща в енигма.
— Престанете, за бога! — извика Хю, докато прекосяваха моста над Кам. Лебедите вече се готвеха да нощуват под надвесените над водата върби. — Дарвин използва израза nuit de feu, а ние просто се опитваме да отгатнем какво означава той.
— Не помня такова нещо — спря се Роланд.
— Има го в дневника на Лизи.
— Аха, ясно. Онази книжка, която откри в хранилището.
— Точно така — кимна Бет. — Отначало бяхме сигурни, че разбираме какво е искал да каже с този израз, но после открихме, че нещата не се връзват.
— Преди всичко защото събитията, които имахме предвид, не са се случили нощем — поясни Хю.
— Въпреки че са свързани с огън и пламъци — добави Бет.
Навлязоха в тясната алея зад колежа.
— Като чуя този израз, винаги го свързвам с един човек — замислено каза Роланд. — Той го е използвал често, винаги на френски. Но е живял преди близо две столетия…
— Продължавай — настойчиво го погледна Хю.
— Имам предвид Блез Паскал, известния френски математик и философ. Той е използвал този израз, за да опише нощта, в която преживял дълбоко религиозно просветление и в която му се явил самият Господ Бог. Скоро след това влязъл в манастир и престанал да пише под собственото си име.
— И Дарвин го е знаел? — попита Хю.
— Естествено.
— Не се връзва — скептично се намеси Бет. — Едва ли ще твърдиш, че Дарвин е станал набожен.