Насочи се към входа на параклиса. Покривът над главата му беше от дебели дъски, оформени като корпуса на кораб. От двете страни на тесните пътечки имаше мемориални плакети, а прозорците представляваха типични произведения на готическата стъклопис.
Саймън беше единствената жива душа наоколо. Крачеше нервно напред-назад, а в ръката му се поклащаше куфарче. В момента, в който забеляза Хю, той направи доста странен жест и се втурна към него с протегната ръка. Беше слаб и жилав, с продълговато лице и очила с метални рамки. Въпреки топлото време беше облечен със сако от дебел туид, а старомодният възел на вратовръзката му беше леко извит на една страна.
— Радвам се, че дойдохте — рече Хю, механично подчертавайки британския си акцент, вероятно за да предразположи събеседника си. — Давам си сметка, че ви се обадих в последния момент.
— Няма нищо — отвърна Саймън. — Това е най-малкото, което мога да направя за вас.
Каза го така, сякаш охотно беше приел поканата за тази среща.
— Ще се поразходим ли? — попита Хю, въпреки че вече бяха тръгнали по пътеката. Саймън се придвижваше като птица, с малки крачки и леко поклащаща се глава.
— Надявам се, че не ви причинявам неудобство — продължи Хю. — Но пристигнах тук за едно проучване и… исках да се срещна с вас.
— Нещо свързано с Дарвин, нали?
— Откъде знаете?
— Бриджит ми каза. Позвъни ми малко след вас — всъщност след първото ви обаждане.
Хю се изкуши да попита защо в такъв случай не е отговорил на обаждането му по-рано, или по-скоро защо се беше направил, че не знае нищо за мотивите му да поиска тази среща. Но след кратко колебание се отказа.
— С какво се занимавате? — поинтересува се вместо това той.
— А, ето го типичния американски въпрос.
— Не е нужно да отговаряте — отвърна с леко раздразнение Хю. — Просто се опитвам да завържа разговор.
— Оценявам го — кимна Саймън. — Няма проблеми.
След което обясни, че е агроном и работи за оземляването на бедните фермери в Третия свят, по-специално в Южна Африка. В това има логика, помисли си Хю. Кал би потърсил приятели именно сред представителите на професии със социално значение, каквато несъмнено беше тази.
Стигнаха до ъгъла на галерията и завиха наляво, към сенчестата колонада.
— Как се запознахте с Кал?
Преди да отговори, Саймън му хвърли един продължителен поглед.
— Стана преди три години, на едно парти в „Ол Соулс“, в навечерието на неговото дипломиране. Беше щур купон, на който се напихме зверски. Харесахме се още от пръв поглед. По онова време в квартирата ми случайно имаше една свободна стая. Предложих му да се нанесе и той моментално прие. — Замълча, очевидно чудейки се какво още да каже. Вероятно по тази причина следващите му думи прозвучаха малко по-рязко. — Затруднявам се, знаете. Не знам откъде да започна. Но тази Бриджит е истинска фурия, не мислите ли? Много държеше да ви разкажа някои неща за Кал.
Хю изпита безпокойство от факта, че двамата предварително бяха обсъждали какво да му бъде казано.
— Какво по-точно?
— Трудно ми е да обясня, защото не искам да бъда арогантен. Има неща, за които дори тя не знае.
— Аз ви поканих на тази среща, защото искам да узная всичко.
— Ами добре… Ние с Кал бяхме много близки. Разговаряхме на всякакви теми, включително лични. Между другото, той често говореше за вас.
— Ние също бяхме близки — каза Хю, а наум добави: далеч по-близки, отколкото сте били вие.
— Сигурен съм, че е било така. Във всеки случай двамата се опознахме много добре, защото непрекъснато бяхме заедно. Хранехме се на една маса, излизахме да изпием по бира. По някакъв начин той се превърна в най-близкия ми човек на този свят, разбира се, с изключение на семейството ми, а може би и на приятелите от детинство, които човек никога не забравя.
Нова, наситена с несигурност пауза.
— Защо всъщност не ми кажете това, което искате? — опита се да му помогне Хю.
— Хм, прав сте. Но не очаквайте да ви запозная с всички детайли. Все пак оттогава изтече доста време. Едва ли държите да чуете подробности за живота ни тук, достатъчно е да ви кажа, че се разбирахме отлично. И това е най-важното. Превърнахме се в приятели… за цял живот. Казвам ви го, за да разберете, че ние обичахме Кал и хм… искахме да му помогнем.