Екранът показваше, че на картата му има достатъчно минути за разговор. Всъщност защо не? Вдигна слушалката и набра цифрите, които помнеше наизуст. Странно, но изведнъж усети, че страшно много му се иска да чуе гласа на баща си.
28
По време на вечерята в малкия френски ресторант — бе ги обзело внезапно желание за лукс — Бет внимателно изслуша разказа за срещата със Саймън и новите подробности, свързани със смъртта на Кал.
— За пръв път съм сигурен, че си спомням ясно всичко, което се случи онзи следобед — въздъхна Хю, след което й разказа какво бе изпитал, включително чувството на лекота и спокойствие, обзело го след разговора под колонадата на колежа.
— Според мен това е нормално — каза Бет. — Ти най-после разбираш какво всъщност е станало и какво си изпитвал. И се сбогуваш с миналото.
Той й разказа за внезапния импулс да се обади на баща си и за последвалия дълъг и за пръв път от много години лек и непринуден разговор.
Поръчаха втора бутилка вино. Тя беше горда, че е успяла да открие роднините на Матюс в Блекбърн на север. На следващия ден възнамеряваше да заминат за там с кола под наем, а ако имат повод да празнуват, да отскочат и до Езерната област.
— Как успя да ги откриеш? — полюбопитства Хю.
— Не беше особено трудно, след като вече знаехме, че под инициалите P.M. Лизи е имала предвид Ричард Матюс. Това обясняваше всичко. Матюс е писал на майка си, а не на съпругата си просто защото по онова време е бил твърде млад. Имал е и по-голям брат, който също не се е завърнал в родния си край. След смъртта на майката имотите й били наследени от някакви братовчеди — същите, за които се споменава в дневника на Лизи.
Прочетох още веднъж пасажа, в който тя описва посещението си при роднините на P.M. Тръгнала на югоизток, сменила влака в Кендал, а оттам пътувала още два часа. Това ми даде приблизителна насока. Проверих и разходите й. Не забравяй, че дневникът й беше и счетоводна книга, в която се записвало всичко. Открих, че на въпросната дата е похарчила една лира и един шилинг, а след това се свързах с Музея на британските железници, където се пазят стари разписания и ценоразписи. Един уредник любезно откликна на молбата ми и каза, че по онова време за една лира и един шилинг нашата млада дама е могла да стигне до Блекбърн. Времето на пътуването — около два часа — също съвпадаше.
Спрях се на Блекбърн. Разбира се, там има много фамилии Матюс. Елиминирах пет от тях, преди да попадна на истинските наследници. Хората бяха много любезни и с готовност се съгласиха да ни помогнат.
Един час по-късно Хю тръгна да я изпраща. Къщата беше тъмна, но Алис предвидливо беше оставила лампата над входа да свети. Бет сложи пръст на устните си, хвана ръката му и го поведе нагоре по стълбите. В стаята той започна да сваля дрехите й, тя го целуна, после го отблъсна. Усмихвайки се на недоумението му, бавно го привлече към себе си и прошепна:
— Ела да си купиш от плодовете ми. Ела, ела!
На другата сутрин, уморени от бурната нощ, те заминаха за Блекбърн и без никакви затруднения откриха къщата — доста занемарена, но топла и уютна, с басмени пердета на цветя и отрупани със семейни фотографии масички.
Собствениците й — живи и енергични, въпреки че бяха надхвърлили седемдесет, демонстрираха нескрито задоволство от интереса на гостите към старите книжа на тавана. Свалиха всичко, с което разполагаха.
— Прегледайте ги, вземете ги и ги върнете, когато ви е удобно, но първо ще изпием по едно кафе и ще ви разкажем историята на семейството — от предците до последните издънки, пръснали се по всички краища на света.
Бет и Хю с удоволствие приеха.
Решиха, че преди да отворят пакета, е по-добре да се отбият някъде в покрайнините на града за по един сандвич, а след това да поемат на север, към Езерната област.
Малко след десет вечерта спряха да пренощуват в една странноприемница в Амбълсайд, но бяха прекалено развълнувани, за да мислят за сън. Бет отвори френския прозорец и излезе на малката тераса. Пред очите й се разкри красиво езеро, заобиколено от вековна гора, сред която зеленееха полянки. Пълната луна оставяше златиста диря върху спокойната вода, а въздухът беше хладен и кристалночист.
Бяха позвънили да предупредят, че ще закъснеят. Преди да си легне, собственикът на странноприемницата, носеща името „Амбълсайд Лейк Котидж“, беше оставил входната врата отключена, а в стаята ги чакаха сандвичи с шунка и две бутилки топла бира. Изморени от дългото пътуване, двамата се нахвърлиха на тях с вълчи апетит.
После Хю извади пакетчето от раницата си. Беше превързано със стара синя панделка — вероятно същата, за която Лизи споменаваше в дневника си. Пръснаха писмата върху леглото и започнаха да ги подреждат по дати, за да спазят хронологията на описаните в тях събития.