Твой любещ син,
Ричард
30
След като спаха до късно, Хю и Бет излязоха на терасата с прекрасен изглед към езерото и си поръчаха типичната английска закуска — яйца, наденички, бекон, домати и боб. Бет се усмихна и извърна лице към галещите лъчи на слънцето. Като доволна котка, помисли си Хю. Той също спа добре. От много време не се беше чувствал така отпочинал, спокоен, пълен с енергия.
Решиха да използват остатъка от предобеда за разходка и се настаниха в колата. Пътят прорязваше шубраците, потъваше в гората, за да изскочи в следващия миг на някое зелено заоблено било, от което се разкриваше прекрасна гледка към полето, осеяно с малки селища. По небето се носеха бели облачета.
Бяха успели да се възстановят от шока, който предизвика у тях писмото на Матюс. Сега, под ярката дневна светлина, си дадоха сметка, че са открили далеч повече от очакваното.
— Мислиш ли, че някой ще ни повярва? — попита Хю.
— Не виждам защо не — отвърна Бет. — Разполагаме с доказателства, макар че, прав си, подобно нещо едва ли може да бъде преглътнато лесно.
Заеха се да обсъждат своите доказателства: дневника на Лизи, липсващата част от автобиографията на Дарвин, писмото на Матюс. Всяко предлагаше различна част от цялата история и в същото време подкрепяше останалите две.
Спряха да обядват в едно крайпътно заведение близо до градчето Хоксхед. Седнаха на открито, само на метър от павираното шосе, което минаваше през града. Поръчаха си „обяд на орача“: хляб, сирене и овчарски пай. Хю отскочи до бара за втора наливна бира. Когато се върна с халбите, Бет бе отправила замислен поглед в далечината.
— Мисля си за Лизи — рече с въздишка тя. — За бедничката Лизи. Баща й се оказал по-лош, отколкото е допускала.
— Вярно — кимна Хю. — Не само се е отървал от съперника си, нарочно или по стечение на обстоятелствата, но и е успял да изтрие името му от учебниците по история. А на всичкото отгоре е присвоил и теорията му, получила впоследствие световна известност.
— Не е ли любопитно, че Дарвин не предявява права върху нея дори и в липсваща част от своята автобиография? Не мислиш ли, че се е срамувал от кражбата или просто е смятал този факт за маловажен в сравнение със смъртта на Маккормик?
— Вероятно е смятал, че Маккормик е имал пълно основание да я вземе от индианците — отвърна Хю. — Не забравяй, че викторианците не са могли да дишат без своите специални титли и привилегии. Те са били напредничавите европейци, представители на висшата бяла раса. Това е причината, поради която лорд Елджин си позволява да пренесе в Англия избрани скулптури от Партенона, а Роудс изнася вагони с диаманти от Южна Африка. Така постъпва и Маккормик, който се възползва от една интересна теория, с която се запознава край огъня.
— Но на практика той не краде изцяло теорията на шамана. Разсъжденията за еволюцията на Оканикут — по-специално заключението, че видовете произхождат един от друг, не са нещо ново за науката. Много европейци преди него са говорили за това. Един от тях е и Еразмъс, дядото на Дарвин. Новото, което Маккормик внася, е начинът, по който се извършва еволюцията — чрез естествения подбор. Това е гениалният му принос. Дарвин действително краде тази идея, но го прави от свой сънародник, бял човек като него.
— И в момента, в който се сдобиват с нея, те си дават сметка, че лаврите ще обере онзи, който пръв успее да я внесе и популяризира в Англия — въздъхна Бет. — Той ще получи славата и богатството. Неслучайно „Бигъл“ им става тесен, неслучайно Дарвин се разкъсва от чувство на вина за смъртта на Маккормик. В един момент той наистина желае съперникът му да пропадне в огнения ад. Той получава славата му, но я заплаща твърде скъпо, с цената на физическото и психическото си здраве. Човек почти почва да го съжалява.
— Последните думи на Маккормик вероятно са се превърнали в кошмар за него. Дарвин може и да не е вярвал в Бог, но съм готов да се обзаложа, че е вярвал в Дявола.
— Прав си — кимна Бет. — Но лично аз изпитвам съжаление към Джеми Бътън.
— Живял е в два свята и е получил най-лошото и от двата.
— Ами вождът? Той очаква просветление, но вместо това англичаните му предлагат разни дрънканици. Представяш ли си разочарованието му?
— Напомняш ми за една бележка, която открих в Шотландия. Забравих да ти кажа за нея. Джеми Бътън пише на Дарвин: „Вие, инглизи не познава живота като нас — бедни ямана.“
— И наистина е така. Наистина са знаели по-малко за живота. Мислиш ли, че именно Джеми е организирал клането?