Същата вечер Чарлс излезе да погледа фойерверките над Темза, чиито бели, сини и червени чадъри хвърляха отблясъци върху Парламента и се сипеха като падащи звезди над величествените мостове. Внезапно се спусна мъгла, която приглуши чаткането на конските копита и погълна тълпите, които след миг отново изникнаха от нея. Чарлс имаше чувството, че всичко случващо се е в негова чест; че това са декори, които ще бъдат демонтирани още утре, веднага след заминаването му. Крачеше леко, отдавайки се на изключително приятното и възбуждащо чувство, че макар и самотен, е различен от хилядите мъже и жени наоколо. Пулсът му се ускори в момента, в който осъзна, че чувството се дължи на предстоящите големи промени в живота му.
Денят беше 8 септември 1831 година.
5
Отговорникът на читалнята за ръкописи в библиотеката на Кеймбриджкия университет подреждаше бавно и методично листовете по бюрото си. Хю търпеливо го изчака да вдигне глава и любезно попита:
— Разполагате ли с добра биография на Дарвин?
Библиотекарят се замисли, сякаш се питаше дали изобщо си струва да отговаря на такъв въпрос, премига и отвърна:
— Всичките ни биографии на Дарвин могат да се нарекат добри.
— Прекрасно — кимна Хю. — Ще взема всичките.
Един младеж зад гърба на библиотекаря запуши уста с длан и се изхили.
— Разбирам. А в какъв ред бихте желали да ги получите?
— По азбучен ред.
— На заглавията?
— Не, на авторите.
Пет минути по-късно на гишето за получаване се появи купчина, висока метър и нещо. Хю попълни формулярите и пренесе книгите на една маса в ъгъла.
Сутринта се беше успал, все още непривикнал към часовата разлика. Събуди се изведнъж, скочи, набързо се облече и тичешком слезе в салона на пансиона на Тенисън Роуд. Преди да му прибере парите, хазайката на два пъти го бе предупредила, че в стаите не се допускат посетители. Хю изпи горещия силен чай на няколко големи глътки, захапа кифличката и изскочи навън. Валеше ситен и студен дъжд. Макар че беше едва третият му ден в Кеймбридж, той вече беше разбрал, че не бива да се разделя дори за миг със сгъваемия чадър.
На дъската за съобщения в просторното преддверие на огромната тухлена библиотека го чакаше бележката от Саймънс, надраскана на бланка на „Корнел“. Благодарение на нея той бързо се сдоби с временен пропуск за посетители и получи достъп до голямата зала на третия етаж.
Разпръсна книгите около себе си и започна да ги преглежда. Четеше безразборно — един пасаж от една книга, цяла глава от друга, защото все още не знаеше какво търси. Два часа по-късно поиска допълнителни материали, попълвайки съответните формуляри. Поръчката му беше изпълнена бързо, на масата се появиха кашони с ръкописи, бележки и скици, направени от самия Дарвин, и купчина периодични издания с бележки и удивителни знаци в полетата. Предишния ден бе успял да прегледа част от кореспонденцията му — внушителна купчина, съдържаща хиляди писма. Някои от тях бяха писани на борда на „Бигъл“ и това си личеше по вида им — бяха смачкани, с размазано от влагата мастило. Хю подуши няколко, убеден, че долавя мириса на морския бриз и солената вода. Други, писани по-късно в кабинета, съдържаха смирени молби за образци, настояваха за сведения от гледачи на гълъби и познавачи на раковини или просто ласкаеха евентуалните автори на рецензии за книгите му.
Хю ги прегледа набързо, надявайки се да открие нещо важно, водещо до онзи решителен момент, в който Дарвин е оформил основните моменти на теорията си. Но така и не го намери. Писмата съдържаха откъслечни сведения и данни, свързани с естествознанието — няколко реда за гримасите на определени видове маймуни, непотвърдени клюки за някой конкурент — изобщо тривиални неща от ежедневието на природоизпитателя.
Хю си даде сметка, че начинанието му е безнадеждно: все едно летеше с вързани очи.
Малко след един часа се отправи към бюфета на библиотеката с намерението да похапне. Пред масата му се изправи младеж с поднос в ръце.