— Ще разрешите ли?
Хю веднага го позна — беше онзи помощник-библиотекар, който се беше разсмял при първото му посещение. Кимна и затвори книгата, която държеше. Младежът беше висок и слаб, с деликатни черти и леко наклонена глава, която му придаваше вид на ловджийска хрътка. На средата на брадичката му стърчеше смешна туфичка косми.
— Какво четете? — попита той и посочи книгата на масата.
— „Пътешествие с „Бигъл“.
— О, мислех, че вече сте прочели книгата.
— Наистина е така. Сега я препрочитам.
Младежът си отряза късче месо, обилно напоено в сос.
— Ще позволите ли да попитам каква е насоката на проучванията ви?
Хю реши да не разкрива картите си, но не успя да измисли нищо тайнствено.
— Труден въпрос — промърмори той. — Всичко, свързано с Дарвин. Ровя се, но се боя, че не откривам нищо специално. И това ме кара да се безпокоя за дисертацията си.
На лицето му изплува смутена усмивка. В думите му имаше повече истина, отколкото бе очаквал.
— Между другото, казвам се Роланд — рече младежът и протегна ръка над подносите. Хю я пое, въпреки че това представяне му се стори странно.
— Хю.
— Американец ли сте?
— Да.
— От?
— Ню Йорк. По-скоро от околностите на Ню Йорк. Всъщност от Кънетикът.
— О, като студент изкарах там една година, по линията на обмена. В Ню Кейнън. Беше чудесно. Животът в американските колежи е истински рай. Членувах във всевъзможни клубове, пет мои снимки влязоха в годишника. Споменавам го, защото се състезавахме кой колко пъти ще влезе в класацията. Струваше ни се много американско.
Хю се усмихна. На такива думи нямаше какво да отговори.
— И тъй… — продължи Роланд. — Какво свършихте досега? Може би прегледахте част от писмата му?
— Нещо такова.
Тук май няма много тайни, помисли си той.
— Те са проучени доста добре — каза Роланд. — Дарвин е написал четиринайсет хиляди писма, девет хиляди от които са тук. Бас държа, че всяко от тях е било прочетено поне сто пъти.
— Значи аз съм сто и първият.
— Може би трябва да потърсите нещо ново. От оригиналния ръкопис на „Произхода“ са запазени едва трийсет страници. По една случайност ние притежаваме деветнайсет от тях. Бихте могли да потърсите останалите.
Хю наостри уши.
— Добре сте осведомен — предпазливо каза той.
— Няма как иначе. Вече осем години работя тук. Все с нещо трябва да си запълвам времето. — Замълча, хвърли му бегъл поглед и продължи: — Бихте могли да потърсите ръкописите на Дарвин и Уолас от 1858 година, които, преди да изчезнат, са били съхранявани от дружеството „Карл Линей“. Няма ги дори в частните колекции.
— Къде?
— В други архиви, може би тези на издателите му. Навсякъде другаде, но не и тук. Нашата земя е преоравана толкова много пъти, че нищо не е останало. — Гласът на Роланд премина на нова, по-висока октава. — Животът на този човек е обвит в тайнственост. Защо не се опитате да разбулите част от нея?
— Например?
— Бил е голям скитник. Обиколил света и преживял какво ли не. Дори яздил с гаучосите в Южна Америка. А после изведнъж се качил на кораба, върнал се у дома и не мръднал никъде повече. Как тълкувате това? Ами болестите? Боледувал е от всичко, което е било известно на медицината. Истинска крачеща болница. Не ми казвайте, че е нормално. Изградената от него теория ще преобърне света с главата надолу и ще го направи прочут, но цели двайсет и две години не е имал сили да я изложи на хартия. Не е ли странно?
Странно е, разбира се, каза си Хю, споделяйки мнението на всички изследователи на Дарвин. Но това бе част от неговата привлекателност — бил е човек, като всички останали.
— Всички търсят извинения за протакането. Жена му била религиозна, а той знаел, че трудът му ще срине стените на Йерихон. Трябвало му време да обработи материалите си. Тялото му се бунтувало срещу това, което върши. Глупости! Според мен просто са позволили да му се размине едно толкова тежко престъпление, каквото е убийството.
Хю забеляза, че фамилиарността на човека срещу него нарастваше със словоохотливостта му. Затова не се учуди, когато беше запитан с какво се занимава в свободното си време. Любезно отклони въпроса, но усети, че младежът започва да му харесва.
— Аз съм убеден, че Дарвин е бил леко странен — рече Роланд.
— В смисъл?
— На първо място, бил е обсебен от хермафродитизма. Постоянно намирал рачета с два пениса и изпадал в ужас. Според мен явлението го отвращавало, защото в рода му е имало много случаи на кръвосмешение. Разбира се, по-късно стигнал до заключението, че хермафродитите са доказателство, че природата може да отхвърля мутантите — една важна идея за теорията му.