В сутрините, определени за посещения, всички ние се стягаме, за да се представим по най-добрия начин. Приличаме на армия, която е мобилизирана за участие в Кримската война. Мама се заема с организацията на домакинството. Прави го тихо и спокойно, но с желязна ръка. Мисис Дейвис слага на огъня своите многобройни тенджери и тигани, действа шумно и забързано, с много пъшкане и викове. После цялата къща, чак до стаите на прислугата на тавана, се изпълва с аромата на печено агнешко и варени картофи. Парсънс подготвя виното в килера, а градинарят Къмфърт впряга конете и подкарва каретата към Орпингтън да посрещне госта (или гостите, тъй като посетителите обикновено са повече от един).
В момента съм на 18 години и съм принудена да нося кринолин. А също така и да търпя якото пристягане на корсета (шейсет и пет сантиметра в талията и нито милиметър повече). От него почти не мога да дишам и да се движа. Аз, момичето, което обича повече от всичко на света да тича из полето, да броди из гората и да копае дупки сред корените на дърветата. Благодарение на по-крехкото си телосложение Ети е освободена от задължението да носи корсет.
Казано накратко, всички сме ангажирани в трескава дейност, с изключение на бедния татко, който обикновено е прикован към леглото от стомашните болки, появяващи се точно преди принудителните социални контакти.
Цялото това оживление създава впечатлението, поне в продължение на един следобед, че Дарвинови са едно нормално и щастливо семейство. В някои отношения ние наистина сме такива, въпреки че от време на време усещам присъствието на нещо странно под маската на общителността и добрите маниери. Не мога да кажа какво точно, но внимателният наблюдател, присъстващ на голямата маса за хранене, без съмнение ще отбележи леко пресиления смях, който се носи над нея. А в случай че е проницателен като част от нашите модерни писатели, чиито романи получаваме от библиотеката на Мюди — например мисис Гаскъл или Тролъп, — той положително ще открие и причината за него. Ние не сме такива, за каквито се представяме пред нищо неподозиращите гости. И аз самата често оставам с чувството, че всичките ни усилия да покажем гостоприемство и весел нрав са чисто и просто един театър.
6 януари 1865 г.
Както винаги, татко е центърът на всичко, което става у дома. Имам чувството, че през шестте години след публикуването на „Произхода“ неговото настроение непрекъснато се влошава. Все по-често се затваря в кабинета си, при това за дълги часове, а не по начина, по който го правеше преди и който много обичах. Тогава също се оттегляше да изследва поредната буболечка или раковина, но го правеше някак живо, с увлечение. Постоянно шареше напред-назад на стола с колелца, час по час отскачаше до бурканчето с черно енфие в преддверието, приемаше с неподправен интерес всяко прекъсване — най-често когато някое от децата се втурваше в кабинета с молба за карфица или авторитетно мнение, за да се реши някой спор. Но сега е друг. Затваря се сам часове наред, сякаш не може да търпи компанията ни. Правя всичко възможно да открия причината за лошото му настроение, но напразно.
Преди три дни ми потрябва лейкопласт и набрах кураж да отворя вратата на кабинета. Потънал в мрачни мисли, татко седеше в черното си кожено кресло. Като ме видя, се стресна, скочи и раздразнено попита защо „се промъквам като крадла “ и „няма ли най-сетне да го оставим на спокойствие“. Аз побързах да се измъкна, но той продължаваше да крещи и гласът му кънтеше из цялата къща. В резултат Камила прекъсна урока си по немски с Хорас и надникна от горната площадка да види какво става. Личеше си, че е разтревожена.
Неотдавна татко накара Парслоу да монтира малко кръгло огледалце на рамката на прозореца, за да може да вижда входната врата, без да става от креслото. Обясни, че по този начин няма да пропусне появата на пощальона, но според мен причината беше друга — огледалцето му позволяваше да види евентуалния посетител и да прецени дали да го приеме, или да го отпратим, уж че не си е у дома. Страхувам се, че всичко това се дължи на нещо далеч по-обезпокоително от желанието да работи на спокойствие.
Здравословното му състояние не се подобрява, дори напротив. Напоследък изглежда все по-зле. Повръща по два-три пъти на ден, често се оплаква от газове и други стомашни проблеми. Миризмата е твърде неприятна и това е повод да отказва всякакви пътувания. Освен от диспепсия, татко се оплаква от световъртеж, алергия и главоболие. Има дни, в които цялото му тяло се подува, появяват се екземи. Горката ми майка се е превърнала в истинска Флорънс Найтингейл, готова по всяко време да му занесе чаша чай, да му разтрие гърба или да му почете, за да успокои опънатите му нерви и да отклони мислите му от многобройните болести. Татко си е направил нещо като тоалетна в кабинета — порцеланова мивка върху ниска платформа на пода, която е скрил зад завесата в ъгъла, на три метра разстояние от скъпоценните си книги и многобройни чекмеджета. Тя е предназначена за спешни случаи — когато му се налага да скочи от стола, да отмести дъската за писане и да отиде да повърне. Тогава дневната се изпълва с толкова ужасни звуци, че прислужниците смутено се споглеждат. Единствено Парслоу има право да влиза вътре и да предлага услугите си. Понякога му се налага да вдига татко от пода и буквално да го пренася на ръце до спалнята на втория етаж. В такива моменти баща ми изглежда ужасно — скован от болки, блед и облян в пот.