Здравословното му състояние не се подобрява, дори напротив. Напоследък изглежда все по-зле. Повръща по два-три пъти на ден, често се оплаква от газове и други стомашни проблеми. Миризмата е твърде неприятна и това е повод да отказва всякакви пътувания. Освен от диспепсия, татко се оплаква от световъртеж, алергия и главоболие. Има дни, в които цялото му тяло се подува, появяват се екземи. Горката ми майка се е превърнала в истинска Флорънс Найтингейл, готова по всяко време да му занесе чаша чай, да му разтрие гърба или да му почете, за да успокои опънатите му нерви и да отклони мислите му от многобройните болести. Татко си е направил нещо като тоалетна в кабинета — порцеланова мивка върху ниска платформа на пода, която е скрил зад завесата в ъгъла, на три метра разстояние от скъпоценните си книги и многобройни чекмеджета. Тя е предназначена за спешни случаи — когато му се налага да скочи от стола, да отмести дъската за писане и да отиде да повърне. Тогава дневната се изпълва с толкова ужасни звуци, че прислужниците смутено се споглеждат. Единствено Парслоу има право да влиза вътре и да предлага услугите си. Понякога му се налага да вдига татко от пода и буквално да го пренася на ръце до спалнята на втория етаж. В такива моменти баща ми изглежда ужасно — скован от болки, блед и облян в пот.
11 януари 1865 г.
Татко боледува, откакто се помня. Когато е на легло, в къщата се възцарява мъртва тишина и всички шепнат. Мама твърди, че пристъпите са резултат от работата му, от напрегнатите размишления върху проблемите на естествените науки. В подкрепа на своето твърдение сочи, че първият му пристъп, преди повече от трийсет години, бил причинен от първите опити да оформи теорията си за изменчивостта на видовете и естествения подбор. В продължение на 22 години тази теория останала заключена между кориците на личните му тетрадки. Позволявал си да я обсъжда само в кръга на най-близките си приятели и колеги като геолога мистър Лайъл и главния ботаник на Кю Гардънс мистър Хукър, а също така и в кореспонденцията си с мистър Ейза Грей от Харвард.
Представяте ли си напрежението, съпътстващо запазването в тайна на една толкова фундаментална теория за толкова продължително време? — питаше тя. Нищо чудно, че татко е прибягнал до чудотворното водолечение на доктор Гъли. Веднъж го придружих до Молвърн и останах шокирана от готовността му да се потопи в ледената вода, а след това да се подложи на изтезанието с ледените „мокри чаршафи", които уж трябвало да улеснят движението на кръвта от един орган към друг.
Аз имам своя теория за неразположенията на татко, тъй като старателно съм отбелязвала всичките му тежки кризи. Те настъпват не само когато става въпрос за теорията му, но и когато дълбоката й същност е директно засегната от някакво странично събитие. Така се случи през 1858 година, когато получи прословутото писмо от Холандските Източни Индии, в което мистър Алфред Ръсел Уолас предлагаше почти идентична теория — толкова близка до неговата, че татко простена и получи продължителен пристъп на повръщане. По неговите думи отделни фрази и изрази на Уолас биха могли да се използват като заглавия на някои глави от собствения му труд. Това събитие го принуди да вземе важното решение да публикува теорията за естествения подбор, приемайки аргументите на мистър Хъксли и други негови колеги, според които двата труда — неговият и този на мистър Уолас — трябваше да бъдат представени едновременно пред членовете на дружеството „Карл Линей“. След това започна трескава работа по подготовката на „Произхода “ за печат и толкова се изтощи, че едва успя да я завърши. Но истинската болест дойде малко по-късно — не когато теорията му беше оспорена, а когато откритията му бяха поставени под въпрос, поради факта че се оказват дело на двама автори. Онзи отвратителен Ричард Оуен, който мечтае да оглави нов природонаучен музей и е един от най-непримиримите врагове на татко, беше подметнал по време на вечеря в Итън Плейс: „Какво може да се очаква от дете с двама бащи? — след което бе добавил и втората, смайващо скандална част от забележката си: — Особено когато единият от тях е маймуна! “
Не виждам защо хората трябва да реагират по такъв начин, дори и мистър Уолас да е разработил подобна теория. Мисля, че съвпадението може по-скоро да потвърди, отколкото да разклати достоверността и, защото, когато във въздуха витае една убедителна идея, тя положително ще бъде забелязана от повече от един човек. Това с особена сила важи за теорията за естествения подбор, тъй като тя е изящна в своята простота. Във всеки случай татко е този, който работи упорито, за да може да я представи в ясен и достъпен вид. Той е толкова чувствителен и не може да понася всички тия полемики, включително карикатурите в „Пънч “ и ужасните рисунки във „Ванити Феър"; беше дълбоко разстроен от факта, че мистър Уолас получи твърде малко признание, а също така и от подозренията, че самият той е предприел някакви недостойни действия, за да отнеме първенството му.