— Завиждам ти за тази каюта — рече корабният лекар. — Бих казал, че не изглеждаш много добре.
Чарлс не се и чувстваше добре. Усети в гърлото си киселина, стомахът му започна да се надига и спада в унисон с клатенето на кораба. Гадеше му се, и то неудържимо.
Рязко скочи, изблъска Маккормик и преобърна един от столовете. Наведе се над умивалника и започна да повръща, гледайки с отвращение парченцата овнешко и другите останки от обеда си. Простена и се вкопчи като удавник в мачтата, а по лицето му започнаха да се стичат вадички пот.
— Май е по-добре да тръгвам — каза Маккормик.
С крайчеца на окото си Чарлс го мярна да излиза, хванал полупразната бутилка за гърлото.
Успя някак да се добере до койката, като преди това издърпа най-горното чекмедже на скрина, за да направи място за краката си. Така го беше посъветвал Фицрой. После, отново следвайки съвета на капитана, с въздишка седна в средата и предпазливо извъртя краката си на една страна. Зае хоризонтално положение и почти се убеди, че вече е по-добре.
Пет минути по-късно в каютата връхлетя Кинг, изпълнен с младежки ентусиазъм. Започна да изрежда събитията на палубата, после изведнъж млъкна и започна да души въздуха.
— Тук нещо много вони! — промърмори той и очите му с отвращение се спряха на мивката.
После видя двете чаши на масата, взе едната и я помириса.
— Май сте се черпили с ром, а? Неподходящо питие за вас, освен ако не сте му свикнали. Ако нещо със сигурност може да ви събори, това е ромът. Само глупак може да се напие с ром на първия ден от плаването!
После грабна една кърпа и започна да чисти умивалника. Беше добро момче.
Вечерта Чарлс се качи на палубата, въпреки че още се чувстваше зле. Въздухът беше леден и тялото му бързо се вкочани. Огромната луна заливаше вълните с жълтите си лъчи. Фарът на Едистоун — последната връзка с любимата му Англия, примигна няколко пъти и бавно потъна зад хоризонта. Чарлс си легна с натежало сърце.
На другата сутрин, докато „Бигъл“ се полюшваше към Бискайския залив, Чарлс остана в койката си, опитвайки се да прогони гаденето със силата на волята си. Боеше се, че няма да му мине лесно. Отдавна се страхуваше от пристъпите на морската болест и сега, когато те го връхлетяха, не виждаше начин да се отърве от тях.
Гаденето се раждаше дълбоко в стомаха му и се разпространяваше ветрилообразно, като някакво зло чудовище — октопод с огромни пипала или пък микроскопичен организъм, изстрелващ яйцата си в кръвта му, която от своя страна ги пренасяше до мозъка и другите органи.
Познаваше добре тези пристъпи и със свито сърце очакваше края на ремонта на кораба в сухия док на Плимът. Притесняваше се толкова много, че устата му се покри с болезнени афти, а сърцето му биеше така, сякаш всеки момент щеше да получи инфаркт.
Това съвсем не беше славното отплаване, за което толкова много беше мечтал.
Опита и самовнушение. Да, нещата започват зле, но несъмнено ще се оправят. Той ще получи шанса да се сдобие с интересни екземпляри и ще потъне в работа — това, за което всъщност беше тук. А корабът ще акостира в екзотични тропически пристанища, където ще има възможност да изследва редки растения и животни. Сети се, че първото от тези пристанища е съвсем близо. Прелиствайки книгата с приключенията на фон Хумболт, двамата с Хенслоу бяха мечтали да попаднат на Тенерифе, където имаше куп интересни неща. Добрият стар Хенслоу, въздъхна с умиление Чарлс, след което си напомни, че трябва да си води подробни записки и да му пише.
Внезапно корабът се разклати силно и гаденето му рязко се усили. Каютата пропадна най-малко три метра отвесно надолу, след което неохотно пое нагоре. Имаше чувството, че е топка за крикет, литнала високо над игрището. В апогея на този полет корабът се блъсна в друга вълна и корпусът му се разтърси. Топката падна на тревата. Чарлс повърна и цели десет минути остана да лежи на пода до умивалника.
Накрая успя да се изправи, задържа люшкащата се койка и с пъшкане се покатери в нея. В същата минута на палубата настъпи раздвижване, последвано от остър плясък. Никога не беше чувал подобно нещо. Разнесе се силен писък. Пет секунди по-късно плясъкът се повтори, следван от нов писък. Темпото се усили, писъците се превърнаха в ридания и затихнаха в нещо като детско скимтене. После всичко започна отново.
Вратата се отвори и в каютата влезе Кинг. Чарлс с усилие се надигна.
— Какво става, за бога? — дрезгаво попита той.
— Бой с камшик — отвърна младежът. — Четирима от екипажа получават наказание за коледните си разпивки. По заповед на капитана се използва камшик от девет върви.