— Колко удара? — потръпна от ужас Чарлс.
— Различно. Повечето ще получат по двайсет и пет за пиянство и сбиване. Дърводелецът трийсет и четири, защото е закъснял да се прибере навреме. А старият Филипс си е заслужил цели четирийсет и четири, защото провиненията му са три — закъснение, пиянство и буйство. Ако искате да гледате, не е зле да побързате.
Чарлс се отпусна обратно. Главата му се въртеше, стомахът му се разтърсваше от конвулсии. Обзе го мрачно униние. Що за люшкащо се изтезание бе този проклет кораб? На какво място бе попаднал?
Беше обърнал гръб на любимия си Шропшър — истински земен рай със своите птички и обсипани с цветя поляни, за да се потопи в един кошмарен свят на кръв и насилие. Като някой от любимите ангели на Милтън, подмамени от Луцифер да напуснат прекрасното небе и да се насочат към ада.
Вечерта отново излезе от каютата. Беше рано да е толкова тъмно, но над палубата се беше спуснала гъста мъгла. Тръгна покрай дългата китоловна лодка, обърната с дъното нагоре. До кубрика в далечния край на палубата зърна неясен силует. Беше Маккормик.
Подпирайки се на лодката, Чарлс предпазливо тръгна натам. Все още не беше усвоил клатушкащата се моряшка походка. Маккормик влезе в кубрика, огледа се и се наведе над ключалката на каютата, която Фицрой бе определил за склад на образците му.
Пресвети Боже, този тип ме шпионира! — смаяно си помисли Чарлс.
Направи още няколко крачки, прокашля се и нарочно се обърна с лице към морето. Маккормик стреснато се изправи и ръцете му се вкопчиха в парапета. Очевидно объркан, той помълча известно време, после промърмори:
— Бих казал, че на човек му трябва време, за да се запознае с кораба. Непрекъснато го обикалям, но още не съм видял всичко.
Чарлс кимна и го изгледа подозрително.
— По-добре ли си? — попита Маккормик.
— Малко.
— Винаги се учудвам на начина, по който морската болест се отразява на някои хора.
— Странно, нали?
Маккормик помълча, после изведнъж изтърси:
— Твоето семейство отдавна ли познава Фицрой?
— Не, запознахме се наскоро.
— Ясно. Помислих си, че поддържате връзки отдавна.
Замълчаха и в продължение на цяла минута гледаха мъглата. После Маккормик се прокашля и се усмихна нервно.
— Мисля, че е по-добре да повдигна въпроса сега, вместо да чакаме да стане някое недоразумение — подхвърли той. — Ти без съмнение си наясно, че аз съм на борда в качеството си на корабен лекар. И като такъв имам пълномощията да изпълнявам задълженията на природоизпитател. Доколкото разбирам, ти също имаш интереси в тази област, искам да кажа, в посока на естествените науки.
— Разбира се — кимна Чарлс.
— В тази връзка бих казал, че в интерес на всички на борда и заради благополучното изпълнение на мисията на този кораб…
— Стига си увъртал, човече — прекъсна го Чарлс. — Премини към същината.
— Добре, ето я същината: искам да приемеш, че аз ще отговарям за събирането, класифицирането и транспортирането на всички образци. Държавата ми плаща за това. Разбира се, много се радвам на твоята помощ…
— Моята помощ ли?! Да не си се побъркал? Ще ти помагам и ще ти отстъпя правото върху образците точно толкова, колкото бих помагал на дявола!
Маккормик се стресна и помълча известно време.
— Не можеш да очакваш, че ще отстъпя от искането си. Имаше кореспонденция по този въпрос. В качеството си на корабен лекар аз имам задачата да предам бъдещата колекция на държавата.
— В такъв случай всеки ще върви по пътя си, господине! Ще си събираме отделни колекции, като правим всичко възможно да запазим цивилизовани отношения помежду си!
Маккормик изопна рамене и се изпъчи, но въпреки това си остана с цяла глава по-нисък от Чарлс.
— Много добре — процеди той. — Надявам се, разбираш, че казах всичко това напълно добронамерено. Имах искреното желание да избегнем конфликтите. Не бих искал да се окажа в неприятното положение на доктор Грант при общуването си с теб. В крайна сметка се намираме на един малък кораб, нали?
Стиснал парапета с две ръце, Чарлс правеше отчаяни опити да овладее раздразнението, предизвикано от забележката на Маккормик. Преди време, в качеството си на асистент и протеже на известния биолог Робърт Грант в Единбург, той бе направил малко, но изключително интересно откритие, свързано с размножаването на живеещ във водорасли зоофит, наречен „Флустра“. Ръководителят му направи всичко възможно да му затвори устата, а след известно време публикува откритието като свое. Побеснял от вероломството, Чарлс се закле никога повече да не допуска подобно нещо.