живее в Ню Йорк, където умира през 1999 г. Името му е отец Малакай Мартин, а към оставката му го е
тласнала една схизма1, на която били нужни повече от 1600 години, за да изплува на повърхността.
От онзи ден през 312 г. пр. Хр., когато император Константин видял кръстния знак в небето и
решил да наложи християнството като официална религия в Римската империя, неговата Църква живее с
една постоянна дилема: до каква степен да обслужва духовните интереси на хората и до каква степен да се
замесва във властта и политиката на мирския живот. Каква е целта на институцията – да служи на душите
или да управлява Западния свят? В Църквата винаги е имало защитници и на двете мнения, така че
конфликтът датира още от създаването и.
През 1958 г., когато отец Мартин постъпва на служба във Ватикана, Анджело Ронкали, кардинал и
патриарх на Венеция, става епископ на Рим под името папа Иоан ХХIII. След смъртта на Пий ХII се
очаквало, че Иоан ще бъде един безличен папа, но той бързо се проявил като един социален реформатор –
разширил и придал международен мащаб на Колегията на кардиналите, свикал първия римски епархиален
синод в историята, ревизирал каноническия кодекс и свикал Втория ватикански събор за обновление на
Църквата. Папа Иоан бил свободомислещ реформатор и промените, които предприел, имат не по-малко
значение от тези на Константин. Но приемайки тези мерки, Иоан събудил старата схизма – и то в самата
върхушка. Като папа, той представлявал Църквата и посланието му било от ясно по-ясно. Интересувал се
от духовната служба, а не от светската власт.
Това било очаквана и добра новина за мнозина, но давайки по-големи свободи на хората, мерките
на папа Иоан сринали върховната власт на Църквата и ревностно поддържаните и доктрини. Католиците
като цяло, сред тях и много свещеници, занемарили вярата си в първородния грях и дявола. Свещеници
искали да се женят; жени искали да стават свещеници; епископи искали да стават регионални папи; хората
претендирали за приемливи права, като контрол върху раждаемостта и развод. Междувременно като
епископ на Рим Иоан бил неуморен в грижите си за своята епархия, посещавал болници, затвори и училища
– държал се както никой друг папа до този момент. Определено бил обичан от хората, но и доста мразен от
някои слоеве на църковната йерархия, които бързо губели властта си под неговото ръководство.
Папа Иоан ХХIII починал през 1963 г. Мнозина скърбяли искрено, други въздъхнали облекчено –
макар че за тях било вече твърде късно. Злото (както им се струвало) било сторено и Църквата на Рим
1 Църковен разкол
никога нямало да бъде същата. Нейната догматична власт била в тежък упадък. Когато се възкачил през
1964 г. на папския престол, архиепископът на Милано Джовани Монтини, вече папа Павел VI, казал:
“Дяволът е влязъл в Църквата – около олтара има дим”. Той се опитал, но не могъл да направи нищо, за да
спре яростния напор на обществото и църковните кръгове за продължаване на реформата.
Именно на този етап отец Малакай Мартин, ставайки свидетел на такъв развой на събитията във
Ватикана, предпочел да скъса връзките си с Църквата. Периодът на службата му във Ватикана, от 1958 до
1964 г., е един от най-повратните моменти в историята на религията. Бил е в уникална позиция, понеже е
участвал в дебатите по прехода. Знаел е, че някой трябва да пише за тази монументална ера, така че идните
поколения да узнаят за всичко, а и той-самият бил най-подходящият за целта, но не би могъл да го направи
обективно, ако продължи да работи за Ватикана. И така, през 1964 г. той се оттегля и става писател.
Творбите, които пише след това, са блестящи описания на Църквата и нейните водачи от най-ранни
времена. Освен това той заявява, че като претегля вероятностите и последиците, според него Църквата,
каквато я познаваме, е започнла да се плъзга надолу към забравата.
БОЖИИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
Разказвайки историята на Църквата от гледна точка на вътрешен човек, Мартин дава ясно да се
разбере, че йерархията дължи привилигированото си положение по отношение на сдобиването с
информация на разузнавателна мрежа. Поради това нищо, което е имало отношение към Църквата, не е
останало тайна за нея. От друга страна, много от нейните тайни не са били разгласявани, освен ако не го е
изисквала доктрината. В тази връзка отец Мартинразкрива значението на една гръцка дума, спомената в